понеделник, 31 януари 2011 г.

Планетата след края на Атлантида

На Земята й било нужно много време , за да се възстанови от катаклизмите и дори когато физическата повърхност започнала да оздравява, това вече бил един напълно различен свят .
Отишло си било познанието, което изградило Атлантида, защото честотата на съзнанието , до което имали достъп на Земята, била много по-ниска и примитивна, отколкото преди. От гледна точка на вибрацията било да се превъплътиш в меласа . За онези с висока степен на еволюция , които все още работели за възстановяването на планетата, било още по-трудно да дадат израз на своите разбирания, докато били в плътно физическо тяло.
Събитията от края на Атлантида привлекли много същества , които да спомогнат за подготовката на енергийното поле на Земята преди следващото пресичане на фотонния лъч, когато щяло да се върне към първоначалното си еволюционно ниво и отвъд него. Но тази плътна физическа честота , както и други, метафизични , продължавали да се доминират от дисбалансираното съзнание.То намирало израз най-вече чрез отрицателно настроените извънземни. Процесът на ребалансиране се затруднява още повече от бремето и дисхармонията на Земята и от естотите , които я заобикалят. Така се поражда вибрационен натиск и напрежение, които достигат критична точка.
Онова, което става тук, се отразява върху много по-голямо пространство. Всички планети и звезди са свързани чрез паяжина от енергийни линии във вселенска мрежа. Ако някоя чакра или пулсираща точка от тази мрежа се повреди или започне да генерира небалансирани енергии, това въздейства върху всичко, свързано с тази мрежа. Накрая те могат да засегнат и други честоти и липсата на баланс да нарасне като рак.
Липсата на равновесие и плътността на Земята засягат човечеството по много начини. Заслужава си да повторим , че само част от нашето съзнание се превъплъщава във физическо тяло. Висшите нива на нашето съзнание остават на метафизично ниво и направляват нисшия Аз по време на прераждането. Ако обаче загубим връзка с висшите нива, у нас взима надмощие информацията, която постъпва чрез очите и ушите и ставаме жертва на дисбалансираните мисловни модели. Дисбалансът влияе най-вече върху емоциите и егото и след като тези мисловни модели получат контрол над тях, те могат да причинят неимоверни болка и унищожение, като влияят на нашето поведение. Това ства най-вече, ако енергиите кундалини са потиснати, защото в тази форма на съществуване другите чакри не са силно свързани с физическото ниво( източникът на енергията кундалини се намира в основата на гръбнака, центърът на нашата сексуалност и на хармоничните взаимоотношения.).
От края на Атлантида липсата на равновесие се подхранва както от мисловните модели, предавани от дисбалансираното съзнание, така и от отрицателните енергии, генерирани от човечеството. В резултат Земята е изложена на сериозна липса на баланс, която е довела света до днешното му състояние. Дисбалансът се опитвал да контролира информацията и мисловните модели на плътното физическо ниво до такава степен, че който и да се преродял на Земята, бивал изложен на тези модели и на влиянието на хората, вече засегнати от тях. Един прост пример за това може да се открие в контролираните или повлияни от дисбаланса мисловни модели на росители, които втълпяват на децата си да мислят по същия начин. След като контролът върху човешкия ум бил установен на колективно ниво, всяко следващо поколение било подлагано на натиска да се подчинява на този начин на мислене .

понеделник, 24 януари 2011 г.

Важен , заключителен откъс от книгата на д-р Атанас Гълъбов "Световната конспирация срещу здравето"

Глава 20. Секретни "хуманни" експерименти

За да придобиете известна представа за тъмната страна на "демокрацията" към която искат да приобщят страната ни българските евроатлантици, ще ви запозная с някои "високохуманни" експерименти, извършвани отвъд океана. През 1931 г. д-р Корнелиус Роудс под егидата на Института за медицински проучвания "Рокфелер" инокулира ракови клетки в хора. По-късно същият провежда серия от експерименти с облъчване на американски бойници и пациенти без тяхното знание.
През 1932 г. започва друго зловещо "изследване", т. нар. Тъскиджий Сифилис Стъди. Двеста чернокожи американци, диагностицирани със сифилис, са използвани като морски свинчета, за да се проследи как се развива болестта. Те не са били уведомени за тяхното заболяване и са били оставени нарочно без терапия. Всички те починали от болестта, а техните семейства никога не узнали, че е било възможно да бъдат излекувани.
През 1935 г., след като за 2 десетилетия измират няколко милиона американци от пелагра, Службата за обществено здраве (PHS) най-накрая решава да направи нещо по въпроса. Директорът на агенцията по-късно цинично заявява, че поне от 20 г. им е известна причината за болестта - недостиг или липса на витамини от групата В-комплекс, но не е предприела никакви мерки, защото било засегнато главно бедното чернокожо население!
През 1940 г. 400 затворници в Чикаго са инфектирани с малария, за да се проучат ефектите на нови експериментални медикаменти срещу това заболяване. Нацистките лекари по време на Нюрнбергския процес са цитирали именно този експеримент, за да се защитят за своите действия в концентрационните лагери.
През 1945 г. се дава начало на проект "Пейпърклип". Щатският департамент и ЦРУ спасяват в периода около края на Втората световна война около 900 нацистки лекари и учени (включително и зловещият д-р Й. Менгеле, наричан "Ангелът на смъртта"), като ги изтеглят в САЩ и им предлагат закрила и нови самоличности, за да работят върху секретни проекти на САЩ .
През 1945 г. е задействана "Програма Ф" от комисията по атомна енергия на САЩ (АЕС), свързана с флуорирането на водите.
От секретен документ от 1947 г., издаден от полковник Е. Къркпатрик от АЕС се вижда, че агенцията е решила да започне интравенозно назначаване на радиоактивни вещества на нищо неподозиращи пациенти.
През 1947 г. ЦРУ започва експерименти с психотропни вещества, като например ЛСД, с цел да ги използва в подривната си дейност. Като опитни зайчета са били използвани военни и цивилни граждани със или без тяхното знание. Армията също провежда подобни експерименти в периода 1955-1958 г.
През 1950 г. Министерството на отбраната на САЩ планира да детонира ядрена бомба в пустинята, след което да изследва за заболявания и смъртност хората, живеещи в близките градове и села, намиращи се по посока на вятъра.
През същата година, за да определи доколко уязвим е един американски град към биологическа атака, подразделения на американския флот разпръскват облак от бактерии над Сан Франциско, след което много жители развиват подобни на пневмония симптоми.
От 1951 до 1969 г. Министерството на отбраната прави изпитания на открито на болестотворни вируси и бактерии в различни населени области на САЩ.
През 1953 г. военните изпускат облак от газ, съдържащ цинково-кадмиево-серни съединения, над няколко големи града във Вирджиния, за да придобият представа за токсичността на разпръсквани химически агенти.
През 1953 г. ЦРУ започва зловещия проект МК-ULTRA. Целта му е била разработването и изпитването на вещества и биологични агенти, които биха могли да се използват за контрол на съзнанието и поведението както на отделни индивиди, така и на големи групи от хора. През 1960 г. Военното разузнаване на САЩ започва проектите THIRD CHANCE и DERBY НАТ. Първият представлява изпитване на ефектите на ЛСД върху европейското население, а вторият - върху азиатското. (Чудно ли е, че има толкова много наркомани по света и че този проблем не се изкоренява?) През 1965 г. ЦРУ и Министерството на отбраната започват проекта МК-SEARCH, а през 1967 проекта МК-NAOMI -различни версии на МК-ULTRA.
През 1966 г. отново ЦРУ започва проекта МК-ОFTEN - програма, чиято цел е да изпробва токсичните ефекти на определени медикаменти у хора и животни.
През 1968 г. ЦРУ експериментира с възможността за отравяне на питейната вода с различни химикали.
През 1969 г. Робърт МакМахан от Министерството на отбраната иска от Конгреса на САЩ да се отпуснат 10 млн. USD за проект под ръководството на ЦРУ, имащ за цел да осъществи в срок от 5 до 10 г. създаването на ново биологично оръжие - микробен агент, срещу който не съществува естествен имунитет! Парите са отпуснати на следващата година.
През 1970 г. САЩ интензифицира усилията си по разработката на "етническо биологично оръжие", Което има за цел селективно да унищожава отделни етнически групи, като се използват особеностите на генетични различия и вариации в ДНК.
През 1975 г. започва специална вирусна програма, чиято цел е да разработи вирус предизвикващ рак у човека.
През 1977 г. на слушания в Сената се потвърждава, че 239 населени области в САЩ за периода 1949-1969 г. са били подлагани на целенасочено биологично заразяване.
През 1978 г. започват експериментите с ваксината срещу хепатит В, провеждани от СDС в Ню Йорк, Лос Анжелос и Сан Франциско, като се ваксинират предимно хомосексуалисти.
През 1981 г. в същите градове се диагностицират и първите случаи на СПИН в САЩ, което засилва подозренията, че ваксината може би има общо с масовата изява на болестта в страната.
Доклад до американския конгрес през 1986 г. разкрива, че САЩ разполагат в дадения момент с набор от биологични агенти, включващ модифицирани чрез генно инженерство вируси, естествено съществуващи в природата токсини и микроби, които могат да променят имунологичния си характер и от които човек да не може да се предпази. На следващата година Министерството на отбраната признава, че въпреки договора за забрана на опитите с биологично оръжие, то продължава да използва центрове за подобни разработки в 127 университета и лаборатории на територията на САЩ.
През 1990 г. на повече от 1500 шестмесечни бебета от латиноамерикански и негърски произход в Лос Анжелос е направена експериментална ваксина срещу морбили, която никога не е била лицензирана за приложение в САЩ. СDС по-късно потвърждава, че родителите изобщо не са били уведомени за това.
През 1994 г. чрез метода на "генно проследяване" д-р Гарт Никълсън от "Ем Ди Андерсън Кенсър сентър" в Хюстън, Тексас, открива у много американски войници участвали в операцията "Пустинна буря" през 1991 г. в Ирак, променен щам на Мусорlasma incognitus - микроб, обикновено използван за произвеждане на биологическо оръжие. В молекулярната му структура е внедрена 40% от обвивката на HIV-вируса.
През 1994 г. сенаторът Дж. Рокфелер изнася доклад, в който се разкрива, че в последните 50 години Министерството на отбраната е използвало стотици хиляди военнослужещи при експерименти с различни токсични и опасни за живота вещества! Списъкът включва нервнопаралитични газове и химикали, халюциногени, йонизираща радиация и др.
През 1995 г. д-р Гарт Никълсън открива доказателства, че биологичните агенти, използвани по време на бойната в Залива, са били произведени в Хюстън и Бока Рейтън, Флорида, и изпитвани на затворници в Тексас.
През 1997 г. 88 Конгресмени подписват писмо, чрез което се изисква провеждането на разследване за биооръжията и "синдрома на Залива".
От материала, изложен в тази и в предишната глава, се вижда как смесването на икономическите, политическите и военните интереси води до образуването на изключително токсичен болестотворен коктейл. Секретни експерименти със здравето на хората са извършвани и сигурно продължават да се извършват и в други страни по света. Самият факт, че е възможно съществуването на подобна дейност, показва колко болен е начинът на мислене на някои индивиди.
След като сте се запознали с всичко изнесено в книгата, предполагам, че не се учудвате повече защо човечеството става все по-болно. Промяна в системата обаче е невъзможна без активната намеса на пациентите - настоящи и потенциални! За да се подобри здравословното състояние на хората като цяло, всеки трябва да поеме своята отговорност - към себе си и към всички останали. Лекарите трябва да се обърнат към здравия разум и медицината да се освободи от догмите, които я сковават! За да се наложи нов тип хуманно здравеопазване, е необходимо ново съзнание и ценностна система, която да се базира не върху материалните придобивки, а върху духовността и морала.
Сигурен съм, че имаме волята да вземем съдбата си в свои ръце и да осигурим здраве за нашата планета, за нас самите и за бъдещите поколения. Нека го направим!

неделя, 23 януари 2011 г.

Промените и фотонния пояс : смяната на системата - съвместен постинг на Нео Нула и Подводни

В един наш разговор ни хрумна идеята за съвместен постинг и го направихме. Получи се доста интересно нещо. Но картината на днешния ден и бъдещите промени едва ли би била пълна , ако не се дообяснят нещата малко по-разбираемо. Нео (universalnite1neo), има огромни познания в областа на „метафизичните феномени”, и представя нещата чрез тъй наречения просветителски дух. Докато Подводни се старае да им придаде малко по – „земно” звучене, примесено с един по-директен изказ. Независимо че понякога директните думи имат болезнена острота. Но днешните дни, събития , и скоростта на промените понякога изискват нещата да се казват в прав текст.

Днешните събития едва ли могат да се разглеждат едностранчиво – само от материалистична или духовна гледна точка. Затова тяхното обединяване може да ни предложи отговори на редица въпроси. Главният въпрос е – Защо рухва днешният свят?
Защо, въпреки теориите, постулатите, действията въз основа на различни теории днес сме изпаднали в огромна системна криза? Именно системна, а не икономическа, банкова, потребителска, производствена или духовна. Всъщност днес имаме обединяване на всичките тези компоненти, които дават това пространствено определение – системна криза. Криза на самата система. Над 60 години ни се втълпяваше повсевместно, че няма по-добро от днешната система. Върху този постулат бе и борбата между капитала и социалното в продължение на 45 години. В следващите 20 години „успехът”, който извоюва „прогресивният строй”, се мъчеше да затвърди своето господство и универсалност. Но всичко в един момент се срина, и продължава да се срива въпреки усилията за неговото спасение. Защо?
Да погледнем ставащото от материалистичната му страна.
Какъв е смисълът на живота? Ставаме сутрин, пием кафе, чай или въобще не пием, отиваме на работа, прибираме се, спим. И така ден след ден. Борим се за самостоятелно жилище, собствена кола, екскурзия в чужбина, почивка на море или планина, нов телефон, компютър, пералня, съдомиялна, модна дрешка и всичко това изисква пари. Бачкане от сутрин до вечер, понякога и 7 дни в седмицата. Ако не достигнат – кредит. Защото искаме да постигнем всичко, сега и веднага. И всичко това погрешно интерпретирано като прогрес. Но какво всъщност е прогреса? Много често това е същия продукт, но в нова опаковка. Тогава как новата опаковка подобрява или улеснява нашето ежедневие? Реално никак. Даже може да се каже че допълнително го натоварва. Отношенията в ултра –либералната икономика, наложена от групичка хора над една огромна част от човечеството е характерна със честата смяна на опаковката, но запазване на своята същност - извличането на максимална печалба. Именно извличането на максимума от печалбата е несъвместимо с понятия като: състрадание, честност, любов, вярност и др. Оприличават днешния строй със джунгла – оцеляват единствено силните. Нима надделяването на животинските инстинкти ни прави по-достойни хора? Съществува огромен парадокс – оприличаваме се на последователи и радетели на християнската идея, но същевременно днешната джунгла е несъвместима със самите християнски добродетели, положени в основата на самата идея. „Ако имаш две ризи, дай една на ближния си” . А какво всъщност става? По-силният надделява над по-слабия, независимо, че понякога се оказва и собственият ни брат или сестра. И това е не само у нас, а навсякъде в „развития свят”. Един президент даде заповед за бомбардирането и унищожението на цяла държава, но в изблик на християнско милосърдие запази живота на пуйката, определена за трапезата му в чест на деня на благодарността. Друг президент изби 3000 невинни живота и след това срина 2 страни до основи, но гордо заяви – Бог е с нас. В момента се готви сриването на 3 –та. Изопачават се данни, цифри, събития. Лъжата и цинизмът са се превърнали в основен добродетел на човешкия свят. До такава степен достигнаха тези манипулации, че даже и сериозната наука бе включена в тази игра.
Има огромна разлика между "науката", която е познаваема масово и онази, за която не се знае. Институционалните ни учени вярват, че са режещото острие на човешкото разбиране, докато в тайните подземни бази съществуват технологии, от които умът им би хвръкнал. Буквално, част от него.
Да вземем източниците на енергия, създадени от науката, които са позволени за масово опознаване. Има изнасилване и опустошение на Земята в процесите на събиране на петрол, газ и буци пръст. Освобождава се енергията, съдържаща се в тях посредством изгаряне на събраното. По този начин се губи много или повечето от енергията, която съдържат и се предизвиква ужасно замърсяване, което отравя въздуха и водата и уврежда госките масиви. Алтернативата е построяването на бетонни блокове, наречени атомни електростанции. Те създават отпадъци, които са смъртоносни в продължение на 24000 години, а вероятно и далеч повече. Никой не знае какво да прави с тези отпадъци, но те продължават да се произвеждат. Един от вторичните продукти е плутоният. Една хилядна от грама от него е фатална и ако достатъчно количество попадне в ръцете на някой терорист или диктатор, той би могъл да направи атомна бомба. О, да не забравя - ако тези атомни станции пропускат или експлодират, както стана в Чернобил, значителни площи земя стават необитаеми и негодни за отглеждане на храни. Хиляди, вероятно и милиони хора ще умрат рано или късно от радиационно отравяне или рак, а има и голяма вероятност бебетата, родени от засегнатите да бъдат с деформации. И това се нарича научен напредък ? По-скоро е димна завеса. Смъртоносна.
На най-високо човешко ниво Илюминати твърдо са решили да поддържат мита, че няма такова нещо като дух или вечен Аз. Те знаели, че това не е вярно, но това познание било само за тях, не за хората, които искат да контролират. Религията била изживяла дните си и човечеството започнало да отхвърля нейните възгледи. Това ( решили Илюминати ) щяло да продължи да се разраства. Друга сурова система от вярвания трябвало да замени мястото й, а те така или иначе предпочитали хората да мислят, че не са нищо повече от парчета месо. Едно от творенията на Илюминати било прочутото Кралско научно дружество във Великобритания. То отворило врати в края на 17-ти век и било прекрасно средство за продажба на доста хистеричната идея, че съществува само физическия свят. Сбогом, Боже. Медиите отново изиграли ролята си на добрите кученца, каквито избрали да бъдат и те все още се отнасят към думите на "учения" като към солидна истина, едва ли не аксиома. В крайна сметка те са учени и са много умни хора, които "знаят" повече от нас. Знам, че не разбирате научните жаргони, но не си блъскайте главата. Просто продължете да си живеете и оставете учените да ви казват кое как е. Те знаят най-добре.
Какви отрицателни последици е имало това върху човешкия живот. Отново се връщаме на петте сетива. Колективният ум на "официалната" наука е убеден, че физическият свят е единствен съществуващ. Те са осмивали всеки ( дори и колегите си ), който е поставял под съмнение това твърдение, а Илюминати са се погрижили за тази яростна атака срещу истинските учени. При това състояние на погрешно разбиране една наука явно би насочила своите изследвания към света на 5-те сетива. Нейните "постижения" през около последните 200 години се заключават в разкриването на част от потенциала за експлоатация на материалната природа. От гледна точка на това физическо ниво тя е постигала някои забележителни "подвизи". Тя се приземи на Луната (доста след като тайните учени са го направили обаче), разработи безброй кухненски и всякакви други уреди и намери начин за лекуване на симптомите и по-рядко на причините за някои заболявания. Но пренебрегвайки и отхвърляйки съществуването на други нефизически нива при хората и планетата, тя си е създала много ограничен и изкривен възглед за Сътворението. Тъжното е, че същото е станало с милиарди хора. Далеч от придвижване напред на разбирането, тя го е задържала, подкопавайки усилията на по-просветените учени и на хората, работещи с ясновидски източници, които оспорват възгледа за живота "това-е-всичко".
Да предположим, че някой изчезне и вие започнете издирване. Решавате да не търсите в района, където е изчезнал човекът и пречите на всички останали да търсят там. Ако някой го направи, вие го укорявате и му се присмивате, когато каже "Намерих го". Затова не намирате изчезналия човек и в умовете на участниците в издирването и на всички хора, които са под тяхно влияние, този човек остава загубен. Отвеждайки издирващите в друг район, вие може да намерите други липсващи хора, за които не сте знаели, че са там. Ще "откриете" много неща, които ще са нови за вас. Но няма да намерите онзи, който се предполага че търсите, понеже той се е загубил в района, който отказвате да претърсите. Ако приемете, че "липсващият човек" е символ на мистериите на живота и че издирващите са преобладаващите насоки в науката, имате причината, поради която науката все още не е намерила отговора на тези т. нар. "мистерии".
Ако те не бяха постъпили така и имаха смиреността да се вслушат, щяхме да сме далеч по-напред по пътя на разрешението на проблемите ни. Всъщност много от тях нямаше да ги има. Науката е част от проблема, докато би могла и трябва да е част от разрешението. Ако тя не бе толкова обсебена единствено от материалния свят или не бе толкова надменна, че да отхвърля алтернативния начин на мислене, вече щяхме да имаме технологията, която да ни осигури цялата енергия и топлина, от която се нуждаем, като впрегне океана от енергия около нас. Нямаше да се унищожава планетата, за да се топлим и да си светим. Знанието как да се проникне в нефизическите, субатомни енергии, които ни заобикалят е на разположение, но научните институции и системата като цяло не искат и да знаят.
Причината е, че онова, което наричаме "наука" се води от Системата. Тя е финансирана и направлявана от Илюминати. В общи линии половината от световните учени са замесени в оръжейни изследвания, а повечето от останалите проучват технологии, които да обслужват "направи, използвай и изхвърли". Системата, контролирана от крайния дисбаланс не иска да знаем кои сме и науката е изпълнила своята роля блестящо. Тя е отрекла съществуването на нашия истински Аз и ни насърчава да вярваме на глупостите, че сме просто космическа случайност. Хората, които знаят, че са безсмъртни същества от светлина и любов, предприели едно безкрайно еволюционно пътуване чрез преживяванията, не са лесни за манипулация и контрол. Науката е и лудия професор на Системата, създаващ всички еликсири, отрови и технологии, засегнали планетата. Системата се основава на петрола и други изкопаеми горива и с помощта на "науката" е успяла да запази тези енергийни източници от познанието, което би ги заменило с недеструктивни алтернативи. Не искам да омаловажавам постиженията, които учените са постигнали в някои области, но общият принос на преобладаващата "официална" наука е да потиска човешкото разбиране и да използва наличните познания за деструктивни, а не за конструктивни цели .
Най-големите рупори за опазване на природата сътвориха най- огромното престъпление не само срещу нея, но и срещу човечеството въобще.Става въпрос за петролната катастрофа в Мексиканския залив. Необясними, всъщност напълно обясними са фактите, които показват заплануваното престъпление. Няколко дни преди катастрофата, „Голдман – Сакс” продава своя дял в „ВР”. Всеизвестната фирма „Хали Бъртан” на Дик Чейни закупува най-голямата фирма за пречистване на замърсени води и територии от нефт - „Boots&Coots”. Същевременно 2 дни преди катастрофата „Халибъртан” прави профилактика на платформата, защото тя има договора за логистика. А същевременно главният директор на „ВР” продава своите дялове от фирмата. И всичко това само и единствено в името на печалбата. Хуманизъм, християнски ценности, опазване на околната среда – Забравете!! Важни са парите – те са техния бог. Същевременно се изкупуват лошите задължения на банките от страна на правителствата. Натоварват се бюджетите, за да се запази и гарантира печалбата (икономиката). А на обикновения човек се казва – Няма начин, трябва да орежем разходите, да повишим пенсионната възраст (да бачкате по-дълго и повече), да намалим заплатите, да увеличим данъците, защото иначе държавите ще се сринат. Не пипайте банките и корпорациите, те са недосегаеми, независимо, че те сътвориха това чудовищно положение. Те извършиха престъпление, но всички ще понесете наказанието. А тяхната печалба трябва да бъде гарантирана. Цинизмът достигна връхната си точка, когато предоставените помощни обществени средства бяха поделени като премии и бонуси от престъпниците.
Водим се като творение на БОГ по негов образ и подобие, венеца на природата (всеки се възприема различно). Но я се замислете, нима БОГ или природата могат безучастно да наблюдават падението на своят шедьовър? Нима НИЕ можем да останем равнодушни, когато нашите деца изпитват трудности, и се намират в падение? Нима не се стараем да им помогнем всячески? Нима не правим всичко в името на нашите творения.? Даже и да се сдобием със заветната кола или жилище, ние полагаме неимоверни грижи за тях и откликваме всячески на всяко тяхно неразположение (повреда). И защо си мислим, че сме по-велики от своите творци (БОГ, ПРИРОДАТА)? Също като нас и ТЕ откликват на нашето заболяване. И ще бъдем лекувани, може и болезнено, но ще бъдем излекувани. Терапията вече е започнала, и няма връщане назад. И не са измислици всички онези предупреждения за настъпващите промени. Не малко писания и хора са упоменали периода на най-драматични промени 2012 (13) – 2034(38)г. Не е фантазия и всяване на страх. Всичко е проекция на дуалното - причина и следствие. Защото постъпките в миналото определят настоящето, което ни дава проекции за бъдещето. Проекциите са много, но от нас зависи коя насока ще поемем – незавидната или позитивната .

С още полезна информация по темата :

http://ferdi.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/26/quot-cenzurirani-novini-ot-zaliva-quot.582158
http://misbis.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/24/perfektniiat-rob-e-tozi-koito-viarva-che-e-svoboden.581317
http://galatceq.blog.bg/hobi/2010/07/08/dyrjavata-na-oruel-veche-deistva.573938

петък, 21 януари 2011 г.

Инкарнационни нива - Матрица V – търсене на духа Том I

Инкарнационни нива

Ниско ниво на инкарнацията - това не означава ЛОШО или нещо негативно. Те се занимават с основните три-измерни преживявания и са изцяло ориентирани към тялото. Някои от тези преживявания включват секса, основните физически нужди, основаните на страха религии, основните функции на полярностите и центрирането в “аза”. Тези нива са необходими за да достигнем до

Средно ниво на инкарнацията – възниква постепенно с желанието на Висшия Аз за по-сложни преживявания. Средните нива се учат от другите, действат на групи и търсят конформизма и традициите. Страхуват се да се отделят от групата или да бъдат “различни”. Те пренебрегват духовността за сметка на анти-духовността на религията. Остават глухи за това кои наистина са и предпочитат да отдават силата си на други – на несъществуващи божества и на извънземни, представящи се за божества. Интересуват се най-вече от генеалогия, работа, семейство, и се съпротивляват на промените. Те СА своите тела. Мнението на всеки друг има огромно значение за тях.

Средните нива започват своя преход към Напредналите нива с разклащането на своята вяра в религията и ограниченията на женитбата. Започват да се задълбочават в пси-реалностите – например чрез астрология и Таро. Напредналите водят до намаляване на процента на ниските и средни нива в рамките на отделния Висш Аз. Духовните неща стават все по-интересни за тях и любопитството нараства.

Дори във Финалната инкарнация ще продължава да има инкарнации от ниско и средно ниво – въпросът е в тяхното СЪОТНОШЕНИЯ във Висшия Аз. Броят им може да се промени по време на която и да е инкарнация.

Ако има 98% ниски и 2% средни, инкарнацията се счита за такава от ниско ниво.

Ако са 53% средни и 47% ниски – за средно ниво. 5% ниски, 35% средни и 60% напреднали дават ниво Напреднал.

Пример за Финална инкарнация – 4% ниски, 9% средни, 87% напреднали. Освен това, Финалната инкарнация има мисия уникална за плана на Висшия Аз, който се е инкарнирал и събудил. Щом Финалната инкарнация завърши, Висшият Аз става цялостен и се придвижва към по-висше измерение като едно цялостно същество към нови коренно различни преживявания.

Събудените финални инкарнации не вярват в никоя религия макар, че може да са вярвали преди да се събудят. Те търсят отвъд теологията и религиите – търсят Истината. Инкарнацията се събужда и се оглежда с нови очи, започвайки да вижда Играта като това, което тя е и вече не иска да играе в Играта, освен когато това е необходимо. Силата вече не се отдава, а възвръща.

Финалните знаят, че единственият им Бог е Висшият Аз – истинският ви Аз. Много ДНК-команди отслабват и отпадат, но духът все още трябва да преминава през филтрите на човешкото тяло. Висшият Аз не достига пълния си потенциал докато Финалната инкарнация не умре и не го освободи от връзката му с физическото. Дългото пътешествие в трето измерение е завършило.

Колкото по-напреднала е инкарнацията, толкова повече ЖИВЕЕ това, което смята за истина. Те никога не казват “знам, че това е истина, но не мога да живея така заради семейството, приятелите, съпруга ...”. Те застават в положението на жертви. Много напредналите ЖИВЕЯТ това, което знаят по най-добрия начин и никога не се правят на жертви с това, което знаят (напр. те не казват “не мога, защото останалите няма да ме разберат”)



Напредване на инкарнациите

Ниските нива на инкарнациите са тези, при които изцяло командва тялото. Висшият Аз избира всички полове и сексуални ориентации просто заради преживяването да бъде тях. Малко са ограниченията при тези основни инкарнации. При Монро например някои от инкарнациите от ниско ниво е трябвало да се инкарнират в началото на 20 век в САЩ, друга – като жена в Африка, и една като агресивен мъж (воин).

Инкарнациите от ниско ниво са просто това – основни преживявания. Така се разширяват параметрите на Висшия Аз – чрез прибавянето на преживяванията на инкарнациите от ниско ниво към базата данни на Висшия Аз. Но вече не е достатъчно само да си роден на определено място или пол – възниква нуждата от повече преживявания. При инкарнациите от ниско и средно ниво размножаването е масово разпространено. Това е част от процеса. Инкарнациите от ниско ниво са ориентирани към себе си и се подчиняват на “по-висшите авторитети”. Религията се превръща в опиат за масите по време на инкарнациите от ниско ниво поради страховете от несъществуващите, но обявени за съществуващи божества. Инкарнациите от ниско ниво са пехотата на полярностите.



Инкарнации от средно ниво – те се смесват с изискванията на обществото, съобразяват се изключително с мнението на другите, търсят конформизъм, религиозен конформизъм, въз основа на традициите – не толкова поради слепи страхове. Гордеят се с това, че спазват религиозните традиции. Страховете от несъществуващите божества продължават, но са по-дълбоко под повърхността. Обичат ограниченията и традициите – изпитват носталгия към 50-те години.

Когато Висшият Аз се умори от повтарящите се рутинни практики на инкарнациите от средно ниво, а това със сигурност става, защото Висшият Аз лесно се отегчава, и духът започне да се противопоставя на внесените от извънземните команди в ДНК-то на физическото тяло, се появява желанието да се изследват психичното и другите плътности. Избират се инкарнации в женски тела, защото лявото полукълбо е по-активно в женското тяло. След като се запознае с аспектите на психичното, Висшият Аз използва мъжки инкарнации.

Това може да започне и като гей-инкарнация, тъй като при гей-телата някои ДНК-команди са дадени на късо и позволяват на лявото мозъчно полукълбо да функционира наравно с дясното. Щом достатъчно напредналият дух започне да се чувства комфортно в тялото, мъжките тела се инкарнират в по-напреднали състояния.

След това Висшият Аз избира инкарнации за себе си, които не са базирани на пола, а на нарастващия списък от параметри. Традиционните религии биват отхвърляни. Появява се привличане към духовните религии – например Вика. С напредъка на духа, Висшият Аз разбира, че НИКОЯ религия не върши работа, тъй като те са изкуствени средства за контрол, които изискват да отдадеш силата си на несъществуващи богове/богини. След като осъзнае ясно това, инкарнацията се придвижва към нивото на Много напредналите.

Доминантни инкарнации – всеки Висш Аз има 3-4 такива, обикновено Много напреднали. Те имат ограничен достъп до Висшия Аз и се срещат във Висшия Аз, за да съчетаят Финалната инкарнация. Ако дадена доминантна инкарнация е много ориентирана към психичното, тя ще получава много входяща информация. При не толкова психично ориентираните доминантни инкарнации загрижеността към тази инкарнация не е толкова голяма, тъй като Висшият Аз знае каква от постъпващата в тази инкарнация информация е нужна на Финалната инкарнация и й я дава. Доминантните инкарнации следят внимателно Финалната инкарнация, докато тя се събуди и осъзнае какво е. С това доминантните инкарнации са си изпълнили първостепенната задача.

Финалните инкарнации са краят на преживяванията в трета плътност. Финалните имат пълен достъп до инкарнациите на Висшия Аз. Помнете – ВСИЧКИ инкарнации на този Висш Аз сте ВИЕ – всички инкарнации от ниско, средно и напреднало ниво сте вие – на различни етапи. Тези персоналности никога не се губят, но вие ги надраствате. Към времето на достигане на финалната инкарнация мислите ви непрекъснато са привличани от това какво следва.

При завършването на финалната инкарнация ВСИЧКИ инкарнации от всички времеви периоди завършват едновременно и техните енергии се притеглят обратно във Висшия Аз. Единствената, която остава активна е Финалната инкарнация.

Така подобреното, образовано и изпълнено с преживявания Висше Аз се придвижва към нови преживявания. Пътуването на стотици и стотици инкарнации завършва, но започва ново, пред което предишното бледнее.

Вашият Висш Аз определя вашия път. Не трябва да се сравнявате с напредъка на другите. Това не е състезание или надбягване. Всеки ще “победи”. Всеки ще успее. Бъдете щастливи от това което сте!

http://taidzi.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/15/matrica-v-tyrsene-na-duha-tom-i-7.667912

събота, 15 януари 2011 г.

Любими откъси от "Трудно е да бъдеш бог" на братя Стругацки

Когато остана сам, Румата премести стола до прозореца, разположи се удобно и започна да наблюдава града. Къщата на принца беше на хълм и денем градът се виждаше оттук чак до морето. Но сега всичко беше потънало в мрак, мяркаха се само разпръснати купчинки огньове — там, където по пресечките стояха щурмоваците с факли и чакаха сигнала. Градът спеше или се преструваше на заспал. Интересно дали жителите чувствуваха, че над тях надвисва ужасно нещо? Или и те като много умният благороден дон смятаха, че някой се готви да празнува празника на свети Мика? Двеста хиляди мъже и жени. Двеста хиляди ковачи, оръжейници, месари, галантеристи, златари, домакини, проститутки, монаси, сарафи, войници, скитници, оцелели книжници се въртяха сега в душните, вмирисани на дървеници легла: спяха, любеха се, пресмятаха наум печалбите, плачеха, скърцаха със зъби от злоба или от обида… Двеста хиляди души! За пришелеца от Земята в тях имаше нещо общо. Сигурно това, че всички те без изключение още не бяха хора в съвременния смисъл на думата, а полуфабрикати, слитъци, от които само кървавите векове ще изстържат някога истинския горд и свободен човек. Те бяха пасивни, алчни и невероятно, фантастично егоистични. Психологически те почти всички бяха роби — роби на вярата, роби на себеподобните си, роби на дребни страсти, роби на користолюбието. И ако по силата на съдбата някой от тях се родеше или станеше господар, той не знаеше какво да прави със свободата си. Той отново бързаше да стане роб — роб на богатството, роб на противоестествените излишества, роб на покварени приятели, роб на робите си. По-голямата част от тях нямаха никаква вина. Те бяха прекалено пасивни и прекалено невежи. Робството им се градеше върху пасивността и невежеството, а пасивността и невежеството непрекъснато раждаха робство. Ако всички те бяха еднакви, човек трябваше да скръсти ръце и да изгуби всякаква надежда. Но все пак те бяха хора, носители на искри от разум. И постоянно ту тук, ту там сред техните пластове пламваха и се разгаряха пламъчетата на безкрайно далечното и неизбежно бъдеще. Пламваха въпреки всичко. Въпреки цялата им привидна безполезност. Въпреки гнета. Въпреки че ги гасяха с ботуши. Въпреки че не бяха потребни никому и че всички на тоя свят бяха против тях. Въпреки че в най-добрия случай те можеха да разчитат само на едно презрително съжаление…

Те не знаеха, че бъдещето е на тяхна страна, че бъдещето без тях е невъзможно. Не знаеха, че в този свят на страшните призраци от миналото те са единствената реалност на бъдещето, че те са фермент, витамин в организма на обществото. Унищожете този витамин и обществото ще загине, ще започне социален скорбут, мускулите ще отслабнат, очите ще изгубят остротата си, зъбите ще изпадат. Нито една държава не може да се развива без наука — ще я унищожат съседите. Без изкуствата и общата култура държавата губи способността си за самокритика, започва да насърчава погрешни тенденции, започва всяка секунда да ражда лицемери и отрепки, да развива у гражданите консумативност и самонадеяност и в края на краищата също така става жертва на по-благоразумни съседи. Можеш колкото си щеш да преследваш книжниците, да забраняваш науката, да унищожаваш изкуството, но рано или късно ще трябва да се сепнеш и със скърцане на зъби да направиш път на всичко, което властолюбивите тъпаци и невежи така силно мразят.

И тези сиви хора, които държат властта, колкото и да презират знанието, не могат да направят нищо против историческата обективност, могат само да я забавят, но не и да я спрат. Те презират знанието и се боят от него, но все пак неизбежно стигат до извода, че трябва да го насърчават, за да се задържат. Рано или късно те трябва да разрешат университетите, научните дружества, да създават изследователски центрове, обсерватории, лаборатории, да създават кадри, хора, които мислят и знаят, хора, каито се изплъзват от контрола им, хора със съвсем друга психология, със съвсем други потребности, а тези хора не могат да съществуват, още по-малко да функционират в предишната атмосфера на долно користолюбие, на дребни интереси, на тъпо самодоволство и чисто плътски потребности. На тях им е потребна нова атмосфера — атмосфера на всеобщо и всеобхватно знание, пропита с творческо напрежение, потребни са им писатели, художници, композитори и сивите хора, които държат властта, се принуждават да им направят и тази отстъпка. Който се инати, ще бъде пометен от по-хитрите противници в борбата за власт, но който прави отстъпката неизбежно и парадоксално, против волята си, с това сам си копае гроба. Защото растежът на културата на народа в цялата й широта — от естественонаучните изследвания до способността да се възхищава от голямата музика — е смъртоносна за невежите егоисти и фанатици… А след това настъпва епоха на гигантски социални сътресения, съпровождана от невиждано преди развитие на науката и свързания с това изключително широк процес на интелектуализация на обществото, епоха, когато сивотата води последните си боеве, които по жестокост връщат човечеството към средновековието, в тези боеве тя претърпява поражение и в свободното от класово потисничество общество тя вече завинаги изчезва като реална сила.



***********************************************************


— Същността на човека — дъвчейки бавно, говореше Будах — е в удивителната му способност да свиква с всичко. Няма в природата нещо, с което човекът не може да свикне. Нито конят, нито кучето, нито мишката притежават това качество. Вероятно когато бог е създавал човека, той се е досещал на какви мъки го обрича и му е дал огромен запас от сили и търпение. Трудно ми е да кажа дали това е хубаво или лошо. Но ако човекът нямаше това търпение и издръжливост, всички добри хора отдавна да са загинали и на света да са останали лошите и бездушните. От друга страна, навикът да търпят и да се приспособяват превръща хората в неми добичета, които не се отличават от животните по нищо освен по анатомията си и дори ги превъзхождат по беззащитност. И всеки нов ден ражда нов ужас, ново зло и насилие…

Румата погледна Кира. Тя седеше срещу Будах, не сваляше поглед от него и го слушаше, подпряла буза на юмручето си. Очите й бяха тъжни: изглежда беше й много жал за хората.

— Вероятно сте прав, уважаеми Будах — каза Румата. — Но вземете мен. Аз съм обикновен благороден дон (по високото чело на Будах се появиха бръчки, очите му учудено и весело се ококориха), безкрайно много обичам учените хора, тези аристократи на духа. Но не мога да разбера защо вие, пазителите и единствените притежатели на висши знания, сте така безнадеждно пасивни? Защо безропотно позволявате да ви презират, да ви хвърлят в тъмница, да ви изгарят на клада? Защо откъсвате смисъла на своя живот — натрупването на знания — от практическите нужди на живота — борбата против злото?

Будах отстрани от себе си празната чиния от палачинки.

— Задавате ми странни въпроси, дон Румата — каза той. — Забавно е, че същите въпроси си задаваше благородният дон Гуг, камердинер на нашия херцог? Познавате ли се с него? Така си и помислих… Борба със злото! Но какво е зло? Всеки е свободен да разбира това по свой начин. За нас, учените, злото се крие в невежеството, но църквата учи, че невежеството е благо, а цялото зло идва от знанието. За земеделеца зло са данъците исушите, а за търговеца на зърнени храни сушата е добро. За робите зло е пияният и жесток господар, за занаятчията — алчният лихвар. Какво тогава е злото, против което трябва да се борим, дон Румата? — Той тъжно огледа слушателите. — Злото е неунищожимо. Никой човек не е способен да намали количеството му в света. Той може донякъде да подобри собствената си съдба, но винаги за сметка на влошаването на съдбата на другите. И винаги ще има крале, повече или по-малко жестоки, барони, повече или по-малко диви, и винаги ще има прост народ, който ще изпитва възхищение към своите потисници и омраза към своя освободител. И само затова, защото робът много по-добре разбира своя господар, дори най-жестокия, отколкото своя освободител, защото всеки роб отлично си представя себе си на мястото на господаря, но малцина си представят себе си на мястото на безкористния освободител. Такива са хората, дон Румата, и такъв е нашият свят.

— Светът непрекъснато се променя, доктор Будах — каза Румата. — Ние знаем, че е имало време, когато не е имало крале…

— Светът не може да се променя вечно — възрази Будах, — защото нищо не е вечно, дори промените… Ние не познаваме законите на съвършенството, но рано или късно съвършенството се постига. Погледнете например как е уредено нашето общество. Как радва окото тази ясна, геометрически правилна система! Долу са селяните и занаятчиите, над тях дворянството, после духовенството и най-после кралят. Как всичко е премислено, каква трайност, какъв хармоничен ред! Какво трябва да се променя в този идеален кристал, създаден от ръцете на небесния златар? Няма по-солидни сгради от пирамидалните, ще ви го каже всеки образован архитект. — Той поучително вдигна пръст. — Зърното, което се изсипва от чувала, не се нарежда в равен слой, но образува така наречената конусовидна пирамида. Всяко зрънце се държи за другото, стреми се да не се търкулне надолу. Така е и с човечеството. Ако то иска да представлява нещо цялостно, хората трябва да се държат един за друг и неизбежно да образуват пирамида.

— Нима вие сериозно смятате този свят за съвършен — учуди се Румата. — След срещата с дон Реба, след затвора…

— Млади ми приятелю, ами разбира се! На мен много неща в този свят не ми харесват, много неща бих искал да видя други… Но какво да се прави? В очите на висшите сили съвършенството изглежда другояче, не както в моите. Какъв смисъл има дървото да се сърди, че не може да се движи, макар че то сигурно би се радвало, ако можеше да бяга с всички сили от брадвата на дърваря?

— Ами какво ще кажете, ако могат да се изменят висшите предначертания?

— На това са способни само висшите сили…

— Но все пак представете си, че сте бог…

Будах се засмя.

— Ако можех да си представя, че съм бог, щях да стана бог!

— Добре, ами ако имате възможност да посъветвате бога?

— Вие имате богато въображение — с удоволствие каза Будах. — Това е хубаво. Грамотен ли сте? Прекрасно. Аз с удоволствие бих се позанимавал с вас.

— Вие ме ласкаете… Но все пак какво бихте посъветвали всемогъщия? Какво, според вас, би трябвало да направи всемогъщият, за да кажете: ето сега светът е добър и хубав?…

Усмихвайки се одобрително, Будах се облегна на стола и сложи ръце на коленете си. Кира любопитно го гледаше.

— Добре тогава — каза той, — ето. Бих казал на всемогъщия: «Създателю, не зная твоите планове, може би ти дори не смяташ да правиш хората добри и щастливи. Пожелай го! Толкова лесно е да се направи то! Дай на хората достатъчно хляб, месо и вино, дай им покрив и дрехи. Нека изчезнат гладът и нуждата, а заедно с тях и всичко, което разделя хората.»

— И това ли е всичко — попита Румата.

— Смятате, че е малко?

Румата поклати глава.

— Бог би ви отвърнал: «Хората няма да имат полза от това. Защото силните във вашия свят ще отнемат от слабите онова, което съм им дал, и слабите, както преди, ще си останат бедни.»

— Ще помоля бога да защити слабите. «Вразуми жестоките управници» — ще му кажа аз.

— Жестокостта е сила. Ако изгубят своята жестокост, управниците ще изгубят силата си и други жестоки ще ги заменят.

Будах престана да се усмихва.

— Накажи жестоките — твърдо каза той, — та силните ла изгубят желание да проявяват жестокост към слабите.

— Човекът се ражда слаб. Той става силен, когато наоколо му няма друг по-силен от него. Когато бъдат наказани жестоките сред силните, тяхното място ще бъде заето от силните сред слабите. Също жестоки. Тогава ще трябва да се наказват всички, а аз не искам това.

— Ти по-добре виждаш, всемогъщи. Направи тогава просто така, че хората да получават всичко и да не си отнемат онова, което ти си им дал.

— И от това хората няма да имат полза — въздъхна Румата, — защото когато получат всичко даром, без мъка, от моите ръце, те ще забравят труда, ще изгубят вкус към живота и ще се превърнат в мои домашни животни, които ще бъда принуден занапред вечно да храня и обличам.

— Не им давай всичко наведнъж! — разпалено каза Будах. — Давай им по-малко и постепенно!

— Постепенно хората сами ще си вземат всичко, което им потрябва.

Будах неловко се засмя.

— Да, виждам, че не е толкова просто — каза той. — Аз като че ли не бях мислил по-рано за такива неща… Струва ми се, ние с вас разгледахме всичко. Впрочем — той се наведе напред — има още една възможност. Направи така, че хората най-много да обичат труда и знанието. Трудът и знанието да станат единствен смисъл на техния живот!

Да, ние също имахме намерение да опитаме това — помисли си Румата. Масовата хипноиндукция, позитивната реморализация. Хипноизлъчители на три екваториални спътника…

— Бих могъл да направя и това — каза той. — Но струва ли си да се лишава човечеството от неговата история? Струва ли си да се подменя едно човечество с друго? Няма ли това да бъде същото, както да се изтрие това човечество от лицето на земята и на негово място да се създаде ново?

Сбърчил чело, Будах мълчеше и обмисляше. Румата чакаше. Навън отново жално заскърцаха колите. Будах тихо продума:

— Тогава, господи, заличи ни от лицето на Земята и ни създай отново по-съвършени… или още по-добре остави ни и ни позволи да вървим по своя път.

— Сърцето ми е изпълнено с жал — бавно каза Румата. — Не мога да направя това.

И тогава той видя очите на Кира. Кира го гледаше с ужас и надежда.

петък, 7 януари 2011 г.

Доброволците на Светлината

През годините на "бейби бум" след последната Световна война е имало масово прераждане на души на доброволци.
Някои от тях били дошли по-рано, а други пристигнали през 40-те години. Напливът на "доброволчески бебета", родени през тези следвоенни години бил от всички онези, които били избрани да проправят пътя на трансформацията и промяната.

Преродилите се доброволци, които живеят в това време ( не само следвоенните бебета ) са тук, за да изиграят ролята си за промяна на човешкото съзнание чрез връщането му към естественото състояние на любов, мир, състрадателност и мъдрост. Задачата на доброволците е да помогнат на планетата да се излекува, да премахнат доминацията на Илюминати и да разчистят пътя пред днешните бебета и малки деца, които да създадат един нов свят, в който дисбалансираното съзнание няма да им създава проблеми. Доброволците получават подкрепа от огромна мрежа високо развити същества от други честоти и от извънземни, които искат да освободят планетата от онези, които имат съвсем различни цели спрямо човешката раса. Това е време на избор. Доброволците са активни в изпълнението на 3 основни задачи :
1) Да повишат човешкото съзнание, като предават информация, която отваря умовете и помага на хората да си спомнят онова, което дълбоко в себе си вече знаят за естеството на живота, Сътворението и протичащата трансформация в момента. Това им помага да влязат в синхрон отново със своя Висш Аз и да проникнат до вечните си знания.
2) Да поправят енергийната мрежа и да подготвят изключената от времето на Атлантида система за приближаващия момент, в който тя ще замени временната система, действаща от хиляди години. Това включва реактивация на хармоничните ключове, които ще отключат онези невероятно силни енергии, които са били изключени в края на Атлантида, както е описано символично в легендите за крал Артур.
3) Да насочат към Земята енергии, които ще балансират силното отрицателно доминиране в нейната енергийна мрежа, причинено от цялата негативност, генерирана от болката, конфликтите и страданията, съпътствали човешката история.

През 60-те години много хора, особено младите се настройват на вълната на носещите промяна енергии и това е известно като период на име "силата на цветята". Енергията е съзнание, а енергиите носят информация и познание, които вдъхновяват ценностите, скрити зад явлението от 60-те години. Ако се вслушате в музиката в стил "силата на цветята" и в протестните песни от онова време, ще чуете темите на вибрациите - добро, зло ; на променящите се вибрации - любов за всички ; и на времето, което променят. И трите отразяват познанието за онова, което става през онзи период на велико пробуждане на човечеството. През 70-те и 80-те години, докато Илюминати дърпаха в друга посока и се опитваха да разрушат този начин на мислене, имаше повишаване на съзнанието по отношение на природата, засилване на движенията на природозащитниците, на вегетарианството и експлозиите от човешко милосърдие като "Жив щит". През 90-те години започна масовото публикуване на литература , която осветли както плановете на Илюминати, така и припомни на хората за тяхната вечна духовна същност. Сега, вече в 21-ви век, докато навлизаме все по-навътре в промяната, идва времето да се събудим, като ребалансирането на енергийното поле на Земята ни помага отново да се свържем с нашите висши нива и да станем "едно цяло" с тях.
Непрекъснато срещам хора, които внезапно са се пробудили и са започнали да виждат света в нова светлина. Те не могат да разберат защо преди не са могли да видят онова, което сега е очебийно за тях. Но причината е проста. По-рано в живота си те са действали предимно и единствено чрез съзнателното ниво, онази част от нас, която е подложена на големите ограничения на физическото тяло. То може и да е, и в повечето случаи е програмирано от съобщенията, които непрекъснато получава чрез очите и ушите в този контролиран от дисбаланса свят и ние можем да повярваме на някои нелепости. Когато отново се свържем с всички нива, нашите възприятия отразяват напътствието на нашата по-висша мъдрост и разбиране, и ние виждаме в какъв побъркан свят живеем. Когато се осъществи това повторно свързване, то може да заприлича на преливане на язовирна стена, докато познанието и информацията прииждат в съзнателното ниво. Това може да е травмиращо време, през което вие ще се питате какво става с вас и вашия живот.

Книгите на тази тема, разговорите, интервютата в медиите, дискусиите с приятели и насочването на енергии, всичко това помага за събуждането на хората и за повишение честотата на енергийното поле. Пробуждането е предизвикано до голяма степен от енергийните промени в нефизическите нива. Но думите, написани или изречени, са също енергия и те могат да бъдат изключително силни за достигането на информацията до съзнателното ниво, за да се предизвика дисбаланса и неговото програмиране. С всеки човек, който променя своя начин на мислене, ние правим още една крачка към онзи момент, когато силата на това разбиране ще бъде достатъчно голяма в колективния ум на човечеството, за да бъде на разположение на всеки, както е при "синдрома на 100-те маймуни". Най-силно предизвикателство срещу дисбаланса може да се отправи именно чрез колективния ум. Вярвам, че ние се приближаваме към тази "маса", когато колективният ум започва да действа като източник на положително, а не на отрицателно влияние върху нас, "индивидите", които сме свързани с него. Когато това стане, ще видим хората да се променят със скорост, която трудно може да се опише.
Аз обаче не внушавам, че това време на промяна ще е лесно за когото и да е. Тези, които са дошли тук, за да спомагат за трансформацията, често са били "тествани" до предела на своята издръжливост, особено на емоционално ниво. Това е с цел да даде воля на цялата им вътрешна емоционална и душевна сила и кураж. Сега е моментът, в който всичко преживяно в предишни физически животи трябва да бъде призовано на помощ, защото дисбалансираното съзнание и неговите проявления чрез икономическите, политическите, военните и промишлените структури няма да си отидат тихомълком. Но не се страхувайте, то ще си отиде. Вече е на път. Пробуждащите се хора се оказват скарани с обществото, в което живеят, а някои дори със собствените роднини. С разширяването на тяхното съзнание те достигат до по-високи нива на познание, мъдрост и разбиране. Онези, които имат смелостта открито да дадат израз на чувствата си, предизвикват конвенционалното мислене и поведение от почти всеки вид. Те са наричани единствено с имена като "смахнати" или "опасни" от онези, които са все още хипнотизирани от втълпените програми. Дисбалансираното съзнание работи упорито за уронване на престижа им, точно както е правело преди 2000 години и в много други случаи от историята. Но то няма да успее.