вторник, 30 юни 2015 г.

Още за инкарнационните нива

Използвам термина „ниво”, за да илюстрирам степента на духовен напредък – така, както Монро даде на нивата на своите фокуси номера – Фокус 27 означава нещо за читателите на Монро така, както средно-Напреднали означава нещо за читателите на Матрицата 5.
Никой не преминава бързо през НИКОЕ ниво, с изключение на Финалната инкарнация, която е уникална. Много инкарнации са необходими за натрупване на преживявания и потопяване на инкарнациите в тях. За разлика от множество други игри, Играта в трета плътност по никакъв начин не е състезание. Не получаваш точки за това, че ще завършиш играта преди друг Висш Аз. Макар, че по време на Играта сте ангажирани в сложни взаимодействия с инкарнациите на другите Висши Аз, всеки Висш Аз решава какви да бъдат индивидуалните му преживявания и какви преживявания не желае да има. Тези преживявания могат силно да се различават. Например Висшият Аз на кралицата от Орион има преживявания, които значително се различават от преживяванията на онези, които трупат опит на Земята в настоящия период.
Ако започнете да оценявате преживяванията или нуждите на друг Висш Аз, това ще ви вкара в коловоза на полярностите, но това е нивото, на което сте, ДОКАТО станете Събудена Финална Инкарнация. Запомнете, че полярностите винаги си мислят, че знаят какво е най-добро за всеки друг. Ако сравнявайки се с преживяванията на влечугоподобните си мислите, че сте нещо повече само защото сте на пътя на едновременните инкарнации означава, че все още имате да проработвате вериги от преживявания, които са свързани с идентифициране с тялото. Tова не е нещо „лошо” – то служи, за да ви помогне да осъзнаете нещата.
От друга страна, вие сте в рамките на инкарнационното ниво, в което вашият Висш Аз изисква да бъдете по това време. Абсолютно невъзможно е да бъдете този, който не сте. Не можете да се върнете и към по-ниско ниво от това, на което сте сега, нито пък да бъдете по-напреднала инкарнация от тази, в която сте докато четете настоящото.
При едновременния път, вие сте ВСИЧКИТЕ си инкарнации – от първата до Финалната. Не се грижете и за другите си инкарнации. Има кой да се погрижи за тях. Вярвайте в своя Висш Аз – истинският вие.
Когато отбелязвате сравнително бърз напредък в една инкарнация, вие сте в един вид преходен период. Много инкарнации ви е отнело да достигнете до настоящата. Например: били сте инкарнация от средно ниво със съпруг и деца и стандартна работа. Сега се оказва, че не се интересувате от женитбата, не се интересувате от религията, с която сте израснал, а се интересувате от извънземни и карти таро. Това показва, че сте преминал към слабо-Напредналите нива – преходът е очевиден.
Всички ние познаваме хора, които са доволни от пребиваването си на средните нива. Така те преживяват онова, което ТЕХНИЯТ Висш Аз желае. Те са прави. Те имат други инкарнации от по-ниско и по-високо ниво, но те не искат и да чуят за това. Интересува ги единствено това: когато умрат да попаднат в своя (измислен) Рай.
Или някой, който много си е падал по всички извънземни и си е мислел, че „любовта и светлината” е НЕЩОТО, но след като е попаднал на Матрицата 5 започва да разбира, че не всички извънземни са наши „космически братя”, от време на време ходи при някого, за да се допита информативно за нещо, но без да го приема като заповед и започва да се съмнява във фантазиите за светлото и тъмното – този човек преминава към нивата на Много Напредналите.
Началото на поредното ново ниво винаги е предшествано от преглед на нивото, което е точно преди него. Средното ниво започва с докосване до горната част на ниското ниво, напредналото започва с „мостра” от средното, Много напредналото се появява от средно-Напредналото, а Събудената Финална Инкарнация се докосва до всички нива преди да се събуди. ТОВА е пътуване, което само Събудената Финална Инкарнация прави.
Бъдете щастливи от мястото, на което сте. Ако четете материалите на Матрицата 5, знайте, че подпомагате цялостното си преживяване като едновременна инкарнация. Матрицата 5 оказва уникално влияние върху тези преживявания в трета плътност. Ще узнаете как след като завършите Играта. Междувременно, бъдете доволни от мястото, на което сте сега. Щом сте избрали едновременния път, промяната е постоянна и стремителна. Друг начин не би ви удовлетворил! 

Матрицата 5 - Вал Валериан

неделя, 28 юни 2015 г.

Създателят и Вселенския интернет

Нашите гени са така да се каже своеобразeн „печат на производителя”, създаден преди милиарди години някъде в галактиката. Към това мнение се придържат учени, сред които Владимир Щербак от Националния университет на Казахстан „Ал Фараби” и Маским Макуков от Института по астрофизика „В. Г. Фесенков”.

Изследователите смятат, че в нашия генетичен код се съдържа съобщение, което е невъзможно да се разшифрова, ако се придържаме към теорията за еволюцията на Дарвин. Ако успеем да го разгадаем, то според хипотезата можем да откриваме извънземен живот по-просто от предаването на радиосигнали в Космоса.

Новата хипотеза се нарича още биологична програма за търсене на извънземен разум (biological SETI), което е препратка към съществуващия проект SETI.

„Този код е веднъж установен и може да не се променя в продължение на много години. Това е най-дългосрочната информация от всичките ни известни. И именно клеймото на извънземна цивилизация в нашия генетичен код потвърждава наличието на разумен живот освен нас. Ако геномът се пренапише, то информацията ще се фиксира до последната промяна и може да извършва пътешествия във времето и пространството”, съобщават авторите на идеята в сп. Icarus.

Учените са анализирали подробно човешкия геном и са съставили карта. На нея се вижда ясната верига на нуклеотидите на ДНК и аминокиселините. Простото и ясно устройство на генетичния код може да говори за това, че става дума за информация, записана на символен език. В кода са включени десетична система, логически вариации и абстрактно обозначаване на нулата. Такава стройна система е резултат от логично мислене и нетривиални изчисления, сигурни са учените.

След проведените анализи и изчисления учените са стигнали до извода, че кодът е написан някъде далеч извън пределите на Слънчевата система преди много милиарди години. А това на свой ред е аргумент в полза на панспермията – хипотезата, че животът на Земята е донесен от Космоса.

Има предположение, че Вселената, която виждаме, е само компютърна симулация, създадена от извънземна цивилизация. В рамките на тази програма създателите ни може да са се потрудили върху генетичния ни код, което се съгласува с предположението на Щербак и Макуков.

Всички хипотези за възможен „извънземен код” са част от концепцията за креационизма. А тя, както е известно, ни кара да се замислим кой е създал тези, които са създали нас.

Вселенският интернет 

Нима става дума само за високоразвита цивилизация ? Или може би нещата са по-глобални ? Така например докторът на физико-математическите науки проф. Борис Родионов формулирал хипотезата за т.нар. "вселенски интернет" Парапсихолозите наричат тази субстанция информационно поле на Вселената. Според учения тя представлява жив мозък, състоящ се от нишки "космически памук" - флукси. Тяхната особеност е, че могат да взаимодействат с обикновената материя, образувайки своего рода неврокомпютърна мрежа, оплитаща целия свят. Как работи тази "мастър-програма" на вселенския компютър ? Да си припомним библейския мит, според който Христос ходел по водата. В канона това се поднася като чудо, но то гледна точка на "космическата мрежа" в това явление няма нищо загадъчно.
Става дума най-вероятно за феномена телепортация : "мастър-програмата" позволява на физическото тяло да се разпада на елементарни частици, които след това отново придобиват първоначалната си форма. Тялото на Христос изчезва в едно място и веднага се появява в друго - така възниква и ефекта на "ходене по водата". По подобен начин се обяснява и феноменът телекинеза.
Ясновидството и телепатията са получаване на информация по вселенските "компютърни мрежи". Ако холографската концепция за мирозданието е вярна, то защо да не предположим, че Вселената представлява верига от виртуални изменения, вложени едно в  друго като руските матрьошки ? Според замисъла на създателите всяко от тях поражда следващото.
С други думи, всички ние сме пленници на гигантски компютър. Съвременните технологии позволяват да се извлича информация, в това число и от мозъка и нервната система. Електронните "отпечатъци" на невроните създават виртуално копие на човешката личност, затова е напълно възможно да се възпроизведат виртуални индивиди, надарени с разум и емоции, и да бъдат поставени в информационна матрица, имитираща обективна реалност. Само че кой стои от другата страна на екрана ?...


По материали от Интернет

събота, 27 юни 2015 г.

Фалшивият връх: средно-Напредналите нива

Тези от средно-Напредналите нива наистина правят нещо като три-измерен цирк от външно лъскави и наперени действия за другите от тяхното ниво и за онези от ниските нива – подобни шоу програми за онова, което привлича слабо-Напредналите нива и ги кара да напредват до Средните нива. Не допускайте грешка при преценката им – те наистина имат положително влияние.
Един от читателите писа, че ако отида в Англия, ще ме преследват като Дейвид Айк и вероятно ще ме затворят, а ако посетя Холандия като Авторът, сигурно ще ме въздигнат на пиедестал като шаман и „възнесен” учител, или нещо подобно. Това са шоумените от средно-Напредналите нива. Те копнеят да бъдат водачи с последователи. Те обичат думата „учител” и „възнесен учител”.
Спадащият към светлите сили Дейвид Айк дава много ценна информация в своите книги. Много хубава е книгата му “Tales From The Time Loop”.
Средно-Напредналите нива харесват концепцията „любов и светлина” и смятат, че тя е основната истина, или както Даейвид Айк казва: „единствената истина е безкрайната любов – всичко друго е илюзия”. Това е тяхното вярване. Те парадират с тази концепция и очакват всички останали да вървят под техния флаг.
Слабо-Напредналите нива се обединяват около религиозни икони (кристали, пентаграми и други подобни капани), както средно-Напредналите – около кръстове, звездата на Давид и т.н., защото се стремят към покорство пред своето божество, което е техният връх за ТОВА ниво. Много-Напредналите използват много от тези неща, но не като икони, а като реликви от вярвания, които вече са надраснали – като един вид музейни експонати, ако щете.
Тъмните обичат много тези призиви – те правят всичко възможно, за да насърчат светлите да ги отправят – колкото по-светла става едната страна, толкова по-тъмната става другата – те не могат да съществуват отделно една от друга.
Докато изучавах различни изкуства – нещо, което беше необходимо за инкарнацията ми, съм се натъквал на много живописни характери – например на един семинар, който беше част от една конференция посветена на Вика, имаше три тъмни магьосници, които прекарваха голяма част от времето си заети с това да плетат нещо, което изглеждаше като астрални паяжини из стаята, с цел да източват енергиите на нищо неподозиращите присъстващи. Тъмните посещават ВСИЧКИ свързани с пси-способностите конференции и семинари.
Натъквал съм се на живописни характери и докато ме обучаваха за шаман през този период винаги съм откривал „тъмни” шамани, които работеха сред светлите и сред нищо не подозиращите наблюдатели. Подобен тъмен шаман ще ви излекува, но цената, която ще заплатите за това, ще е различна от цената, която предполагате – от него можете да получите повече вреда, отколкото полза. Тъмните шамани също присъстват на всички подобни събирания и смесвайки се със светлите шамани и с нищо не подозиращите присъстващи, изпълняват своите замисли.
Средно-Напредналите живописни характери също играят своята роля, обаче. Тяхната задача е да помагат на слабо-Напредналите инкарнации да преминат на нови нива. Ще откриете, че те не са края на всичко, а по-скоро края на поредния главен цикъл, което води до нов портал към много-Напредналите нива. Тези средно-Напреднали герои са основна част от Играта и трябва да им бъде отдадено заслуженото. 

Матрицата 5 - Вал Валериан

петък, 26 юни 2015 г.

Слоевете на фините светове по Робърт Монро

Mонро e открил, че Земята е заобиколена от няколко пръстена - слоеве, с тъмно сиви или кафяви оттенъци, и в тях се намират безплътните същности, или намиращите се и във физически тела, или наскоро напуснали телата си, в резултат на смъртта на последните. (В действителност, това са "кръговете", описани по различно време в различните култури, показващи опита на човека след смъртта, "Чистилище" и други подобни). Ето описание на тези слоеве по реда на тяхното място и отдалечеността от планетата.

Първият слой честота: долна четвърта плътност. Първият слой заемат същности, при които доминира вълната на първоначалния императив на оцеляването (по-ниските енергийни центрове), и които са концептуално свързани с материалността на пространство-времето. От гледна точка на по-зрели същности, каквито редовно общували с Moнро, този първи слой отразява "маса от фрагментирани, дисхармонични излъчвания на мисли". Първият слой се състои от няколко различни подслоя. Трябва да се каже, че духовете, с които се свързват много "медиуми", включително транслиращите свои "сеанси" по медийните канали като представления и развлечения (като Джон Едуардс), са в голямата си част от този слой.
- Първият подслой заемат безплътни същества, които все още се опитват да вземат участие в физическия живот, макар и без успех. Те не са наясно с нищо различно от физическото съществуване, което са оставили.
- Вторият подслой е зает от безплътни същности, все още прикрепени към своето физическо тяло в земното пространство-време, и които очевидно са в състояние на астрално излизане, опитвайки се да продължат с обичайните занимания. Благодарение на този режим на действие те в даден момент изчезват от полето на вниманието на наблюдателя (който е по-зряла същност, подобно на Сведенборг, който е посетил всички тези "кръгове" като видения) и се събуждат в своя свят от трета плътност.
- Третият подслой заемат безплътни същества, които завинаги са напуснали своето физическо съществуване, но все още неосъзнали това, и се опитват да продължат обичайните си занимания, често пребиваващи заобиколени от познати (все още с физически тела приятели и познати), излъчвайки различни страхове и емоции. Moнро счита, че този слой е един от най-големите блокажи - пречки в руслото на течението на потока човешки опит за осъзнаването и отбеляза, че броят на същностите в този подслой се увеличава, тъй като на Земята все още има някои "човешки ценности", които служат като "магнит".
- Четвъртият подслой заемат безплътни същества, които все още са обвързани с "реалната физическа материя" (в 3-та плътност), въпреки че са наясно, че те самите са безплътни. Тези същности изхождат от съжденията "каквото и да става" или "поне да прилича на живеене" и изразяват себе си чрез копиране-клониране на физическата реалност (което те самите осъществяват), създавайки всякакви странни и необичайни "репликации" (копия). Монро го илюстрира с един пример, чиито свидетел е бил: той се натъкнал на мърдаща се, гърчеща се маса от човешки контури, които опитвали сексуално стимулиране помежду си, но без успех, защото в действителност те нямат вече физически тела, способни на такова взаимодействие.

Вторият слой честоти съдържа безплътни същности, които разбират, че вече не са във физическия свят, но са приключи физическото си съществуване, без да узнаят и неполучили представа за други възможности на съществуване. Наблюденията на Монро показват, че същностите от този слой изглеждат предимно неподвижни и пасивни, но излъчват един вид "очакване".

Третият слой честота е средната четвърта плътност. Третият слой или пръстенът съдържа безплътни същества, които знаят, че вече са преминали физическата смърт, но все пак си запазват "система от вярвания" относно "какво да очакваме" след физическата смърт. Именно този слой е посочено в известния литературен опус "Война на небесата". Поради тази специфичност третият слой е разделен на безброй подчестоти, резониращи с ориентацията на тези системи от вярвания. С други думи, ако определен брой хора имат сходни вярвания (например, пропагандираните религиозни системи), заедно те създават един вид "факсимилна структура на реалност", в която живеят съвместно, тъй като подобното привлича подобно (един от основните закони на битието). Всеки, който е искал да създаде своя философска или каквата да е "школа" с маса от последователи (особено ако приживе му е била маниакална идея), често създава себе си и другите като още една "матрица" в този слой. Това е може би най-широкия слой на четвърта плътност; там цари същия дух на манипулация и репресии, със същата борба за власт и влияние, които са били по време на физическото въплъщение на тези същности на Земята в трета плътност. Класическият коментар, че "на небето има множество домове" също идва от този слой. Трябва също да се отбележи, че тези, които твърдо вярват в постулата, че "ние живеем само веднъж" са събрани именно в този слой на своите резонансни конфигурации от честоти. Монро описва наблюдаваните от него милиарди същности като лежащи в застой, близо един до друг в редици. Всеки, който не е разбрал, че съзнанието, енергията и намерението създават естеството на реалността е добре дошъл в "нивото бонус" в третия слой на честотата. Но нека не се разстройва прекалено: все пак, това е просто опит.

Висшата Четвърта плътност от Следващия слой честоти съдържа безплътни същности, чието съзнание е по-развито от тези, които са по-долу и също така идват "от другата страна" - отвъд външните граници на астралния план, за да се подготвят за последния си земен опит с въплъщение. От гледна точка на намиращ се в този слой, когато същността на Земята с развито съзнание "умира", тя бързо преминава през всички слоеве и изчезва от областта на внимание "при едно мигване на окото". Четвъртият слой е и място, където се намира така наречения "Парк", от гледна точка на Монро наречен 27-ото ниво на фокус.


четвъртък, 25 юни 2015 г.

Какво да се прави при среща с рептилоиди ?

Те преувеличават способностите си за невидимост. Те притежават  електростатично оръжие с напрежение, генериращо плазма. Работи на импулси, със светкавици. То може да се зарежда само в атмосфера на кислород или водород. Обхвата на стрелбата е около 2 километра. В това оръжие възниква бавно изтичане и то трябва постоянно да се презарежда. И само тогава, когато е сухо. А когато завали дъжд, оръжието става неефективно и далекобойността на стрелбата се губи.
На НЛО тази далекобойност е само 200 метра. Демаскирането е почти безполезно.
Те са много чувствителни към светлина. И затова, като предпазна мярка е възможно да използвате светкавицата. Тя ви дава малко време, за да избягате. Те не харесват деня, а нощта.
При среща с влечугоподобни - добре е да използвате команди или безсмислени думи. Мозъците им са много по-логични от вашия. Следователно, те не възприемат смешното или нелогичното. В нашите войни в Дулси хората използваха свино-латински вулгарен език.
Те лесно четат вашата мотивация, защото прочитат честотата на човека. Целият набор от човешки честоти е разположен на електромагнитни импулси. Когато човек мисли - има висока честота, а когато се страхува е на ниската честота и е лесно разпознаваем. Най-трудното нещо е да се разпознае спокойно работещия мозък.
Ние можем да се защитим от тях. Но 95% от хората не знаят как да контролират своите мисли. А точно това е най-доброто оръжие.
Спомнете си, когато стоите спокойно пред змия - тя ви губи от поглед. Тя реагира именно на движението.



Дан Флин: влечугоподобните имат стриктна йерархия

Последователят на Дейвид Айк - Дан Флин вярва, че влечугоподобните живеят сред нас, те са много по-стари от човечеството и вероятно Земята е родния им дом.

Рептилиите също така еволюират и имат технология, която е далеч по-напред от човешката. Според Дан Флин влечугоподобното общество има твърда йерархична структура - има различни класи същества и те са седем или осем. Има влечугоподобни военни, учени, влечугоподобни - работници. Има и влечугоподобни от духовната класа или каста. Предполага се, че индийската кастова система имитира йерархията на рептилоидите.

Подобно на Дейвид Айк Флин вярва, че обществото на Илюминатите, поне върхушката му е съставена от хибриди между хора и влечугоподобни и те управляват света. Тяхната основна цел е създаването на новия световен ред.

По материали от Интернет

сряда, 24 юни 2015 г.

Създателите на Играта. Правилата и идентифицирането с тялото

Правилата на всяка игра се определят от нейния създател. Те ограничават участника в нея по определен начин. Същото се отнася и за участниците в игрите в трета плътност.
В своя Висш Аз отпреди Играта, вие ще можете да видите игрите, които се играят по това време, представени от различните галактики - като отделни табла, а различните инкарнации – като пионки в Играта. Участието в Играта е напълно доброволно и зависи от решението на съответния Висш Аз.
Повече подробности за създателите на играта ще знаете в своето много напреднало състояние и още повече – след като завършите Играта.
Избирането на Земята като текуща планета на едновременни инкарнации е било решено от създателите на играта в тази галактика. Както и всички предишни центрове на едновременни инкарнации в тази галактика, след като текущата група Висши Аз приключи своето участие в играта и се придвижи напред, създателите на Играта ще изберат друго място за поредната „едновременна” планета. Всъщност, това следващо място в нашата галактика е вече избрано, но все още не е известно на играчите. То няма да е в този сектор на нашата галактика, защото част от следващата версия на Играта ще бъдат други предизвикателства.
Нашата Игра е пълна с поредици от преживявания. Има такива, които са над всички останали поредици, които вие трябва да откриете и скъсате, за да завършите Играта. Някои от тях са въведени още от рождението ви посредством семейните „традиции” и религиозни ограничения – ВСИЧКИ те са изкуствени и целят да ви забавят, като представляват духовни предизвикателства, чиято илюзорност вие трябва да осъзнаете.
Едно от тях е „Аз съм моето тяло”. Даже измежду читателите на Матрицата 5 има много такива, които се придържат към идентифцирането с тялото си или с Планетарния Дух. Така, както вие не сте своето тяло, така и Земята (или друг планетарен дух) не е своето тяло, а по-скоро превозно средство за преживяване на пътя на Природния Дух.
Роберт Монро и аз пишем за Играта провеждана на Земята, но възстановената Земя, за която говорим, не е Земята, на която сте днес. Когато Планетарния Дух се изнесе от тук, Земята ще стане мъртва планета, както някои други планети. За да разберете това трябва да надраснете етапа на идентифицирането с тялото си.
Помнете – Матрицата 5 златно издание [тоест първият том на Матрицата 5] не е написана за всеки – написана е по-скоро за доста ограничена група, която очаква тази информация. Не е моя работа да опростявам всичко до вашите индивидуални нива. Намерете си личен учител в съответствие с личното си ниво. Всички едновременно инкарниращи Висши Аз ще бъдат в състояние да обработят тази информация посредством съответните си инкарнации, които имат грижата да направят това.
Тази информация се чете и от множество средно-Напреднали инкарнации, които търсят кратки пътища към научаването – те не искат да учат, а търсят бързи решения и искат да придобият сила без да са я спечелили. Това е страничен продукт от вливането на извънземни технологии на Земята. Земните хора биват все повече кондиционирани така, че да търсят начини за получаване на незабавни резултати с минимални усилия, което е път противоположен на пътя на духовния напредък и израстването. Последователните инкарнации знаят това много добре – всичко се прави преднамерено.

Матрицата 5 - Вал Валериан

вторник, 23 юни 2015 г.

Висшите Аз, подражанието и леките разговори

Понякога читатели ми пишат, че Висшият им Аз е казал нещо относно личния им път и интересите им за момента и за материалите на Матрицата 5. След това искат да коментирам дали казаното е вярно. Никога не бих направил това.
Всъщност, вие не можете да си водите разговори с Висшия Аз – ако смятате така, заблуждавате се. Той не работи по този начин поради договореностите за участие в Играта. Даже ако сте Доминантна Инкарнация, вие не провеждате дискусии със своя Висш Аз – по същата причина. Доминантните инкарнации наистина СЕ свързват с другите Доминантни инкарнации на СВОЯ Висш Аз. Така че в подобни случаи вие разговаряте с различни аспекти на своя Висш Аз, но тези аспекти са филтрирани посредством своята инкарнационна форма с всички отговорности и активи на тази форма. Висшият Аз наблюдава, но частите в пиесата си имат свои роли. Маменето не е позволено. Играта не се нарича Игра за нищо.
Даже като събудена Финална Инкарнация, аз не си правя приказки с Висшия Аз – даже не бих се опитал да направя това, защото на моето ниво знам правилата на Играта достатъчно добре, за да не си давам сметка за това (или за някои други неща). За мен е достатъчно да зная КОЙ съм и КАКВО ще стана при завършването на Играта в трета плътност. Например, когато играя ролеви игри на компютъра, изхождам от позицията на героя, който играя, а не от това какво би направил истинският ми аз.
Когато Висшият Аз трябва да каже нещо на дадена инкарнация, използва други инкарнационни нишки/потоци, за да направи това – например като водач, или в МНОГО редки случаи – с пряка интервенция в дадено събитие. Такива случки не са нещо обичайно. Обичайното е същества от ниския астрал да имитират висшия Аз. ЕДИНСТВЕНАТА им цел е да ви заблудят като част от целта да заблуждават напредналите – това е част от преживяванията ви в Играта.
Висшият ви Аз позволява тази заблуда да се случи, но в определени граници. Той позволява това, за да помогне на инкарнацията да Напредне И за да я научи да започне да разчита на себе си, а не на външни източници. Колкото по-независим става някой, толкова по-подготвен е за всичко след Играта. Онези, които биват тествани по този начин не бива да изпадат в паника, но определено трябва да бъдат подозрителни.
Веднъж един познат ми каза, че неговият Висш Аз му казал, че трябвало да го науча на няколко шамански процедури, които не се преподават преди ученикът да е практикувал поне няколко години. Аз, разбира се, му отказах. Той просто не искаше да прекара няколко години в учене, както трябва и поради това имаше глупостта да си мисли, че може да ме заблуди, като ми каже „моят Висш Аз ми каза да ме обучиш на две специфични процедури”. Именно ТОВА е част от маскарада на съществата от ниския астрал. Освен това, то е част от неговия път, а не от моя.
Докато напредвате ЩЕ правите грешки. Това е начинът, по който се учите. Да откривате, че сте сгрешили обаче, е нещо съвсем друго. Има и лични учители, които да ви помагат да се учите и израствате. Надрастването на своите лични учители обаче, е нещо, към което трябва да се стремите. Учителите по време на средното ниво на Напредък са в изобилие. Всички, които съм имал в хода на настоящата инкарнация никога не са напреднали отвъд това ниво, защото това е нещото, което ТЕ трябва да правят по време на техните инкарнации. Ще имате няколко средно-Напреднали инкарнации, но ще ги надраснете, КОГАТО дойде време това да стане и при това – то ще стане на етапи. Всичко се определя от вашия Висш Аз, а не от индивидуалната инкарнация. Затова не ми цитирайте какво ви е казал вашия Висш Аз. Това няма да ме впечатли. Онези, които са на много Напреднали нива, общуват със своя Висш Аз различно от тези, които са на средни нива, а Събудените Финални инкарнации общуват една с друга и с други инкарнации на този Висш Аз, които са достъпни само за съответната Събудена Финална Инкарнация. Четете, учете се, но най-главното: бъдете доволни от мястото, на което се намирате ВИЕ по своя път.

Матрицата 5 - Вал Валериан

неделя, 21 юни 2015 г.

Условия за безупречно мислене

Повечето от нашите неуспехи не са в резултат на грешки, а на непродуктивни мисли.

Менталните капани и задънените начини на мислене ни пречат да се движим напред.

Помните израза "език мой - враг мой". Същото може да се каже и за ума: ние често мислим в своя вреда.

"На всяка стъпка нашите мисли рискуват да излязат от правия път и да паднат в капана: например, ние се тревожим преждевременно, правим прибързани заключения, без да знаем всички подробности, уповаваме се на очевидно неуспешни идеи.

От Библията е един чудесен израз: "Всяко нещо с времето си", което, по мое мнение е отлично правило. Спазването на това правило или игнорирането му в крайна сметка водят или до постоянни успехи в живота, или до безкрайните неуспехи и провали. Хроничната неспособност да направиш правилното нещо в точното време е причина за повечето от нашите нещастия.

Ето основни причини, поради което ние от време на време попадаме в едни и същи умствени капани, според професор Андре Кукъл те са три.

1. Ние не сме наясно с това, което мислим. Ако смятате, че мислене и осъзнаване е едно и също нещо, вие грешите. Едното без другото е напълно възможно. Например, изпитвайки възторг, или да речем оргазъм, ние сме наясно какво се случва с нас, но ние не се замисляме за това. От друга страна, хората често потъват в лава от мисли, без да са наясно с тяхното естество. И ако първото не е вредно, то второто може да бъде изключително разрушително.

2. Ние не разбираме колко са опасни и непродуктивни нашите мисли. Защо да разпознаеш една отровна гъба, ако не си уверен, че е отровна? Същото е с умствените капани: трябва ясно да се разбере как те са в състояние да усложнят живота ни.

3. Ние сме роби на навиците си, особено на менталните. Очевидно погрешния начин на мислене е набраздена диаграма, стереотип, от който ще трябва да се отървете както и пушачите се отървават от зависимостта си: опитване, после сривове, упорито започване отново и в крайна сметка победа.

И така, за умствените капаните от теорията на Aндре Кукъл.

1. Упорство

Това е обмисляне на събитие, което отдавна е загубило своята стойност и значение. Ние често се доглеждаме до края скучен филм, доизяждаме храната вече преситени (да не се хвърля), продължаваме да доказваме нещо, с което опонентът вече се е съгласил. Повечето култури смятат упорството като добродетел. Когато започнем нещо, ние предварително се настройваме да го докараме докрай, въпреки че това често вече няма никакво значение. Ние пропиляваме години в нещастна връзка или досадна работа, упорито опитвайки се да поддържаме огъня там, където всичко се е превърнало в пепел.

Как да се избегне това? От време на време правете преглед на вашите цели и ги съпоставяйте с действията си. Дали това ми носи осезаема радост и реални резултати? Съпоставими ли са моите настоящи постижения с целта, която поставих в началото? Защо ми е да продължа с това, въпреки очевидния дискомфорт и провала?

2. Амплификация

Това е навик да се изразходват за делото много повече време и усилия, отколкото го изисква. Виждайки човек, който се опитва да убие муха с чук, вие се смеете или го съжалявате. Въпреки това, повечето хора именно така решават проблемите си. Прекомерната активност и безкрайното преследване на съвършенството могат да са причини за неуспех. Опитите да спестявате със закупуването на повече при разпродажбите, търсенето на нови и нови варианти, заедно с невъзможността да се вземе решение - всички те са форми на амплификация.

Как да се избегне това? Отново се връщаме на целта. Целта може да оправдава средствата, но не и обратно. Утроявайки усилията, вие рискувате да не получите най-добрият резултат, а само умора и главоболие. И бъдете внимателни: прекомерната строгост спрямо целите и разходите за тях могат да се превърнат в поредна амплификация.

3. Фиксация

Това се изправя пред нас, когато обстоятелствата са над нас. Ярък пример - един шофьор, попаднал в задръстване. Това му е досадно и той се опитва безуспешно да се вземе в ръце, без да осъзнава, че е безсилен. В края на краищата губи много сила и излиза от задръстването изчерпан. Въпреки че резултатът не се променя - това щеше да е точно същото, ако човекът се е държал спокойно.

Как да се избегне това? Радвайте се! Изведнъж сте получили най-ценното нещо на света - време. Ако не можете да се разпореждате с него за една цел, това не означава, че не можете да го изразходвате в полза на друго дело. Превключете! Най-доброто нещо е използването на периоди за принудително изчакване за удоволствие, за които в реалния живот няма достатъчно време: отново да поиграете с дете или куче, да се обадите на приятел, да слушате любимата си музика. Всичко това ще ви изпълни с енергия.

4.  Реверсия

Става дума за преживяването на тези дела, стремежи и очаквания, които са приключили неудачно не по ваша вина. Например, събрали сте се за вечерно парти, настроили сте се, но в последния момент се научили, че партито няма да се състои. Да промените тази ситуация вие не можете, но често отказвате да го приемете: в резултат се обезсърчавате от развалената вечер, вместо да намерите други развлечения. Този капан е противоположен на фиксацията. При нея ние работим яростно, за да ускорим настъпването на замръзналото бъдеще. При реверсията се блъскаме да променим необратимото минало. И двете ни ограбват силата, енергията и потенциалната възможност да прекараме времето си с полза и удоволствие. Ситуацията разцепва и ни опустошава.

Как да се избегне това? Единственият начин - трябва да се счита неслучилото се събитие като несъществуващо по принцип. Сравнете две ситуации: вие очаквате да получите наследство, но то отива в друг роднина. И втората - по пътя си не сте срещнал фея, не е махнала с пръчката си и няма да ви направи богат на мига. В кой случай ще почувствате горчивината и разочарованието? Точно така - само в първия. За това способства навика на мислене в подчинително настроение "ако можеше, щях..." - това ни лишава от ресурс. Въпреки че в действителност едната и другата ситуация са напълно равнозначни - те не съществуват в действителност. Точно така и следва да се отнесем към тях.

5. Изпреварване

В този капан падаме, когато започнем заниманието по-рано, отколкото е необходимо. В резултат на това ние губим напразно два пъти повече енергия. Глупаво е специално да се влачиш до пощата в неделя, за да изпратиш писмо, когато това може да бъде направено в понеделник на път за работа - резултатът е един и същ.

Как да се избегне това? С трезва преценка на целта, разходите и желанието. Носенето на писмо в неделя има смисъл например, ако денят е слънчев и искате да се разходите. Вредни са не само преждевременните действия, но и мислите. Да мислите предварително е популярна грешка. На път за вкъщи от работа ние правим планове за вечеря. По време на вечерята, ние мислим за това какво да се гледа по телевизията. И така нататък без край. Спрете процеса, в противен случай ще бъдете неефективен и в актуалните събития, и в бъдещите. С други думи, нека да решим проблемите по реда, по който те идват.

6. Съпротивление

Често външни обстоятелства изискват от нас да променим драстично начина на действие. Когато ние го отлагаме, тогава попадаме в капана. Пример: работейки у дома, аз винаги мисля, че трябва да отида до магазина и да купя хляб за вечеря. Давам си дума да прекъсна, но почвам да отлагам. В резултат семейството е останало без хляб и аз съм измъчван от чувство за вина. Съпротивлението е заболяване "хайде още малко". Тя е особено неподходяща, когато ни очаква неочаквано удоволствие. Струва си да се отложи работата за 10 минути, за да наблюдавате залеза на път за пекарната. Или да отложите за утре края на прибирането на реколтата и да приемете неочаквана покана за парти.

Как да се избегне това? Без угризения отложете всичко, което може да почака заради внезапни приятни или полезни неща. Можете да си го позволите.

7. Стягане

Вие сте определили целта, но не можете да започнете. Пример: момиче започва постояннa диета. Тя е твърдо решена да отслабне, но от гостувания, от ходенето на ресторанти, сватби, празници и др. - тя продължава месец след месец да се отказва от намерението си.

Как да се избегне това? За да не се отложи първата стъпка, мислете именно за него, а не за следващите сто. Разсъждавайки върху работата като цяло, ние се уморяваме от нея още преди да започнем. Мислете за втория етап, когато първият е завършен. Предизвикателството, стоящо пред нас винаги се побира в един миг. Може би една секунда повече ще трябва да продължим това, което правим, а може би не. Следователно, всякакви драми относно бъдещите действия нямат смисъл.

8. Разделение

Едновременно да правите две неща, които изискват внимание. Бедата е, че вниманието по принцип е неделимо и може да се съсредоточи върху едно нещо. Вие не можете да се насладите на обяда, без да се откъснете от новините, или да изпитате оргазъм по време на секс, мислейки за финансовия отчет.

Как да се избегне това? Ние сме в състояние да се радваме на живота единствено тогава, когато престанем да се разкъсваме на парчета. Научете се да си подреждате приоритетите. Ако и двете цели ви изглеждат еднакво важни и атрактивни и никоя не изисква бързо изпълнение - изберете произволно. Хвърлете монета. Най-ефективната и положителна стратегия – оставете приятното накрая.

9.  Ускорение

Противоположно на стягането: опит да довършите работата си твърде бързо. Не съществува формула за изчисляване на скоростта, с която ние трябва да направим нещо. Но има един критерий: ако бързото действие увеличава недостатъците, без добавяне на изгода - значи ние бързаме.

Как да се избегне това? Има дела, чиито срокове са известни предварително. Например приготвянето на ястия, узряването на култури или, например, бременността. Прибързването в такива случаи няма смисъл. Има и дела, при които срокът е безкраен. Това може да бъде работата, уменията, духовното развитие, познанието за света, самия живот. Желанието скоростно да ги доведеш до края е абсурдно и дори опасно. За всички останали случаи, ако няма обективни причини за бързане, не си ги измисляйте! Не забравяйте, че за бързането плащаме с качеството и удоволствието от процеса.

10. Регулиране

На работното място сте свикнал да обядвате стриктно от 12.00 до 13.00 часа. Но е глупаво да се придържаме към този график на почивка. Ако си спонтанен - ​​обядваш, когато си гладен и когато искаш - това прави живота ти по-интересен. В действителност, това не касае само почивката. Срещата с любим човек, проява на нежност, ядене, спане и секс - регулирайки тези неща, ние ги лишаваме от острота и сладост.

Как да се избегне това? Позволете си спонтанност там, където тя няма да нарани никого. Ако имате навика всеки ден да ядете салата за вечеря - това е капан (освен ако не я обичате). Позволете си най-после сандвич или парче добър пай - и животът ще стане весел.

11. Формулиране

Това е безсмислено описание на мислите и това, което ви заобикаля. Това е всъщност убийство на впечатленията! Ще се наслаждавате на гледката на слънчевите лъчи, пробиващи през облака до тогава, докато не започнете да обяснявате на себе си това, което виждате. Друг пример: на колкото повече хора преразказвате ваканционното си преживяване, толкова по-бързо то губи своята стойност за вас.

Как да се избегне това? Нека светът да е загадъчен и красив. Не се опитвайте да описвате и обяснявате всичко, което се случва с вас. Опитайте се да избягвате формули като "Аз никога не ям сладко". Не се поставяйте в трудни условия.


Тези капани са като минно поле, което не може да бъде преминато, но менталните капани могат да бъдат избегнати, просто като искрено се фокусира върху текущата задача. Това е всичко.

По материали от Интернет

събота, 20 юни 2015 г.

Символите на тъмните портали, чакрите и влиянието им

Внимавайте какви украшения носите по тялото, врата, ръцете и глезените си, защото те са в обсега на аурата ви и може да ви оказват влияние, каквото всъщност не желаете. Тъмните непрекъснато търсят начини да бъдат допуснати посредством подобни портали и символи. Има много камъни и кристали, които ще ви бъдат от полза – черен тормалин, тюркоаз и др.

Среброто е добра защита, но аз не бих го носил заедно с Т-1 капсулата, защото не се препоръчва тя да се носи с метални верижки. Ако ви интересува нещо във връзка с Т-1 капсулата, питайте Вал, не мен.

Камъните, които са пробити с метал се считат за мъртви – те трябва да бъдат „обвити”, за да не им се накърняват свойствата. Така казват моите местни американски учители.

Мястото, където носите нещо показва къде ще ви действа то – например в областта на сърцето. Мнозина мислят, че сърдечната чакра е най-важната. Всъщност най-важна е чакрата на върха на главата, която тъмните непрекъснато се стараят да блокират, заедно с чакрата при третото око. Естествено, сърдечната чакра е от голямо значение, но същото се отнася и за долните три – по различни причини, някои от които вече съм споменавал.

Отварянето на сърдечната чакра е важен процес на събуждане – тя трябва да ви е отворена, за да напреднете към нивата на много Напредналите – това води до осъзнаване и на чакрите над нея. По принцип вие трябва да можете да чувствате (сърцето) и чувате (гърлото), преди да можете да видите (третото око).

Един от символите, които се носят е „звездата на Давид” – тя произхожда от Орион. Насоченият нагоре триъгълник е символа на Орионската наука, а триъгълникът насочен надолу е символ на техните военни. Често ще го видите на полицейските коли в САЩ. Така се получава звездата на Давид, която ще видите на множество космически кораби. Звездата с 6 върху е символ на Империята Орион. Тези, които я носят се смятат за „избрани”. 

Този символ се използва от астралните им сътрудници като портал за тяхното влияние. Тъмните не се ограничават само с един символ. Има множество хора, които ги използват напълно съзнателно, както има и много такива, които ги използват наивно и от незнание. И в двата случая тези символи изпълняват предназначението си.

Внимавайте какво носите и от гледна точка на орнаментите му – очевидните елементи може да не разкриват истинското значение. Да кажете „ама аз нямах за цел това” е недостатъчно и не отрича замисъла на съответните дизайнери.


Матрицата 5 - Вал Валериан

петък, 19 юни 2015 г.

На кой "бог" се кланяте?

В книгата си "Планетата на духовете", издадена през 1999 г., Джон Кийл твърди, че рептилоидната раса е избрала религията за "бойно поле", на което да покори човешкия ум:

"... парачовешкият Народ на змиите от миналото все още е между нас. Именно хората змии най-вероятно са били почитани от строителите на Стоунхендж и забравените "вододелни" култури на Южна Америка... В някои части на света хората змии успешно са се представили за богове и са имитирали техники за свръхинтелект. Това е довело до създаването на езически религии, фокусирани върху човешките жертвоприношения. Така конфликтите между хората били сведени до конфликти между религии и раси. Въз основа на култа към тези фалшиви богове са се появили и са изчезнали цели цивилизации в Азия, Африка и Южна Америка.
... След като индивидът се "посвети" на някаква религия или се "отдаде" в служба на някакво божество, той отваря врата, през която неидентифициран субект (вероятно неоткриваема за нас маса от интелигентна енергия) може да проникне в тялото му и да установи контрол върху подсъзнанието му... Човешката раса осигурява пешките в тази "игра"... Всеки индивид трябва да се посвети напълно съзнателно на някоя от силите, противопоставящи се (на тази енергия)... Основната битка е за това, което наричаме човешка душа. Когато човек избере да се посвети на някой "бог" или "божество", той се отваря по начин, който позволява на някакво неясно и неопределимо нещо да проникне в тялото му и да упражни известен контрол върху неговото подсъзнание".

Именно това се случва непрекъснато по време на всевъзможните ритуали, в църквите и храмовете на тайните общества по цял свят.

сряда, 17 юни 2015 г.

Глобално кондициониране

В миналото терминът „терорист” се е използвал рядко, но сега, поради ускоряването в периода на Края на Играта, той се използва много често.

Ако се вземе предвид днешната интерпретация на този термин, обаче, цялата американска революция е била терористична. Тогава обаче Играта е била в ранните си етапи и формирането на САЩ е трябвало да внесе този сценарий за Края на Играта. Вчерашният тероризъм днес е под контрол.

Ако прочетете списъка с „военни престъпления”, за които победителите обвинили губещите през Втората световна война, ще видите че те ВСИЧКИТЕ могат да бъдат приложени към правителството на САЩ днес, което се домогва до глобално господство и иска всички да се подчиняват на Вашингтон.

Като знаем колко са ефикасни терористичните процедури, след като те бяха толкова ефективни при отстраняването на повечето европейски монархии и многобройни правителства по света, то едно от първите неща, които американското правителство (което е основано на тероризъм) е направило, след формирането си, е било да забрани това брутално отхвърляне, защото именно така е дошло на власт самото то. Бруталното отхвърляне на няколко чужди правителства, обаче, е същото като това, с което е било ангажирано правителството на САЩ в различни степени, които драматично са се повишили след края на Втората световна война. Някои от тях са Панама, Чили, Хаити и Ирак. Това прави от САЩ първата „чепата нация”. Мъглата на „свободата” и „независимостта” скрива истинските намерения на онези, които упражняват контрола. Няма значение кой в какво вярва, стига тези думи да осигурят глобално доминиране.

Употребата на фразата „чепата нация” винаги се прилага към страни, които не се подчиняват на САЩ и на нейния покорен лакей, Британия. Третата страна от този сценарий за доминиране е Израел, който заблуждава посредством вменяване на чувство на вина всички, които се опитват да разрушат създаваните от него илюзии. Да, това СА моделите на Орион на Земята. Когато чуете фразата „чепата нация”, това трябва да е показателно за вас. Той се използва обикновено в трилогията Проблем, Реакция, Решение, при която от публиката се очаква да вземе решението, което правителството през цялото време е искало. В САЩ след 9/11 непрекъснато се говореше, че ще се случи друго голямо събитие поради мюсюлманските терористи. Няма да се изненадам, ако стане нещо подобно, защото така или иначе мюсюлманите ще поемат вината. понеже много християнски привърженици тук, използват „мюсюлмански” враг. Спомнете си за любимците и за това колко лесни са за манипулиране те. Правете деца за Империята – нужни са още любимци!

Едновременният път на развитие изисква голямо разнообразие от нации и т.н., за да има различни преживявания. Затова последователните се стараят да премахнат това разнообразие, оттук и прекомерната употреба на термини като „тероризъм” и „чепата нация”. Всеки път, когато чуете тези термини, си спомняйте за последователните инкарнации, които натискат бутоните, за да дадат на късо едновременните преживявания на Земята. Това е част от контрола – през 30 и 40-те германците са го знаели. Сега американците са усъвършенствали тази употреба.

Въпреки всичко, обаче, има и някои жокери, които ще се изиграят от Висшите Аз и от самия Планетарен Дух. Познайте кой ще се смее последен!

Матрицата 5 - Вал Валериан

вторник, 16 юни 2015 г.

Равенството и края на Играта

Най-силно звучащите барабани на Земята искат земните хора да маршируват в ритъма на „равенството”. Това са част от опитите Земята да бъде превърната в планета на последователни инкарнации, което е в интерес на някои извънземни. 

Терминът „равенство” звучи добре, но в действителност отрича едновременните преживявания, типични за Играта. Това е атака срещу едновременните преживявания. Един от белезите е, когато дадена планета напредва по-скоро като цяло, отколкото като индивид. Когато на планетата има едновременни преживявания, те позволяват бързо учене и напредък. Това позволява на Висшия Аз да избира между изключително различни ограничения и потенциал.

Ние, Висшите Аз, тръгнали по пътя на последователните инкарнации, се наслаждаваме на огромно разнообразие от хиляди години линейно време. След това се намесват извънземните хирурзи и започва намаляване на разнообразието и навлиза отегчителната хомогенност.

Ако не сте готови за информацията тук, не бива да я четете, тъй като тя може да развълнува вашето физическо тяло, което управлява вашия недостатъчно развит инкарнационен дух. Идентифицирането с тялото ВИНАГИ се опитва да попречи на духовния Напредък, тъй като се опитва да се представи като омегата на съществуването – оттук и популярния мит за „възкресяването на тялото”.

Читателите на Матрицата, които разбират дадената в нея информация знаят, че Висшият Аз е ИСТИНСКИЯТ ви образ. Тялото е само средство за събиране на преживяванията, които съответния Висш Аз иска. Всички тези глупости за равенство по пол, раса и т.н. СА част от сценария на последователните и основна част от сценария за Края на Играта на тази планета.

САЩ са предвидени като база за „равенството” маскирано като „свобода”, което да се разпространи като чума по цялата Земя. Свободата и равенството са две съвсем различни концепции. В повечето случаи равенството подтиска свободата. Този тип „равенство” не толерира различията. „Обичащите свободата” са изтласкали местните американци от земите им и са ги вкарали в нещо като концентрационни лагери наречени резервати, спекулирайки с термините „равенство” и „свобода”. Американските роби също са слушали мантрите за контрол „Всички хора са създадени равни”, но ние знаем за нивата на това създаване и за това как част от тези нива подтискат останалите. Измамата идва от това, че не се казва онова, което се има предвид.

Сега, ако можете, се откъснете от идентифицирането с тялото и осъзнайте, че робството, в различните му форми, съществува на Земята от векове. То е част от преживяванията в трета плътност – не можеш да оцениш какво е да не си роб, ако по някое време не си бил роб. Преди основната група роби е била африканското чернокожо население, но ВСИЧКИ раси по някое време в историята са били роби. ВСИЧКИ едновременни Висши Аз имат по няколко инкарнации в робска ситуация – заради преживяването. Те имат и по няколко инкарнации на такива, които имат роби – пак заради преживяването. Това не е нито добро, нито лошо. Това е преживяване и ТОВА е основното. Ако не можете да осъзнаете това, значи все още се идентифицирате с тялото си. 

Подобно на това място имат и мъжкия и женския пол. Когато жените се отрекли от своята типично женска роля в името на равенството, те се отрекли от определени преживявания.

САЩ са много повлияни от тъмните от появата на Линкълн и особено по времето на Буш. Темата все повече е „завладяване”, прикривана от фалшиви думи като „свобода”. Американското разбиране на термина „свобода” е да си свободен да бъдеш такъв, какъвто ние ти кажем да бъдеш. Сега Ирак е „свободен”, казва тъмния Буш. Те са свободни само когато Вашингтон реши да бъдат „свободни”. 

САЩ се превърнаха в силно повлияна от тъмните страна на етапи – преди време Никсън е бил подведен под отговорност за далеч по-незначителни неща, отколкото върши сега Буш. Това също е част от Края на Играта. Всичко отново става чрез различни технологии и чрез повишаването на броя на инкарнациите на любимци – така едновременните биват ограничавани от последователните. 

За щастие, Краят на Играта е само част от общото преживяване, свързано с едновременното инкарниране. Ние имаме преживявания, свързани с разнообразието от времето преди Края на Играта. Сега ще видим разпадането на тези едновременни преживявания и липсата на етика в Играта, което е типично за последователните. Това също дава своя принос за цялостното преживяване от Играта в трета плътност. Едновременно инкарниращите се Висши Аз са готови да завършат и да оставят целия този хаос зад гърба си. „Скърцането със зъби и виенето” ще започнат, когато едновременните абсолвенти избягат от Играта и оставят виещите последователни зад себе си да се занимават със своите полярности. Следващата планета на едновременния път на развитие ще бъде в друг сектор на Галактиката, но това няма да засяга завършилите, които ще имат много по-интересни преживявания.


Матрицата 5 - Вал Валериан

неделя, 14 юни 2015 г.

Егрегор

Eгрегор - това е енергийна психо-информационна структура. Тя е едновременно производна на масов еднопосочен поток от мисли на хората, и силата, която контролира този поток. Самият поток се върти около идеята, която е същността на конкретния егрегор.
Казано по-просто - хората, събрани в една група с общи интереси (политиката, спорта, социалната идея и така нататък) започват да излъчват енергия на определена честота. Когато количеството на отделената енергия надвишава определен праг - този хаотичен заряд се стабилизира и започва да се проявява, влияейки на участниците в движението.
Трудно е да се каже дали егрегорът започва да осъзнава себе си при раждането и дали се учи в процеса на съществуването си. Това не е толкова важно, тъй като резултатът е един - увеличение на масата. Именно към това се стреми всеки eгрегор. Веднага след появата си той се опитва да включи възможно най-много привърженици и да консолидира вече влезлите.
Ако говорим за спорта - то често от eгрегора вредата не е голяма. Но в по-широк мащаб можем спокойно да кажем, че почти всяко зло в света идва от тях. Войни, геноцид, дискриминация, унищожаване на човешката среда на обитаване.



Структура на егрегора

Структурата на проявление на всеки eгрегор е еднаква - лидер, любимци и останалата маса. Лидерът често е един или понякога са няколко. Те са тези, които пускат идеята в света. Често този, който създава егрегор бързо попада под неговата власт и се превръща в марионетка. Любимците винаги са повече. Те са нужни за демонстрация на идеята пред широките маси. Играейки ролята на стръв, те нямат свобода, но често имат финансови и други ползи. Дойната маса - това са 99% от хората, участващи в eгрегора, които произвеждат енергия за поддържане на живота на цялата структура. Те имат малко повече свобода, от която почти никога не се ползват.
Да се напусне егрегор е трудно. Колко трудно - това зависи от неговата сила. Силата на егрегора е в количеството на последователите.

Опасност от егрегора

Ако сте привърженик на здравословния начин на живот - давате част от енергията си на този егрегор. Ако сте фен на любимия футболен отбор - също. Обичате сладкишите - нищо не се променя. Схемата е една - мислите на честотата на eгрегора и му давате енергия чрез емоциите. Зарадвани, разстроени, изпитали възторг, злоба, раздразнение - платили сте такса на егрегора. Сама по себе си тази такса не е страшна. Страшно е влиянието на егрегора и властта му над вас.
Пример. Искаш ли да умреш? Най-вероятно не. Но ако добавите eгрегора, да речем, на вашата страна? Веднага се появява чувство на патриотизъм. И ако в това състояние си на бойното поле - ти ще отдадеш живота си за целостта на страната си, родината си, бъдещето, свободата и т.н. Къде ти е инстинкта за самосъхранение?
Всеки човек поотделно е мирно същество, със стремеж към хармония. И само събирайки се в стадо, под психологическия натиск на eгрегора, тълпата става агресивна. Някои области на психологията дори изучават това явление. Всеки човек е усещал чувството, когато сред тълпата се променя мисленето, появява се прилив на енергия, подтикваща към подвиг. Не е ли така? Най-често това се случва при демонстрации, протести, по трибуните и на други места, където има скупчване на хора.
Сам по себе си човек няма да навреди на никого. Но бидейки в тълпа, той не би се поколебал да убие.



Защита от егрегорите
Дали е възможна защита от хипнотичното въздействие на егрегорите ? Както се казва “Разни хора – разни идеали” . Забелязал съм например как е при религиозниците – те се отдават изцяло на “Божията воля”, отричайки се публично от всякакви съблазни и грехове. Всъщност, те встъпват в много силен егрегор, който им позволява да се съпротивляват с успех на останалите егрегори, но в действителност пак остават в кръга на ограничението (което е неизменно явление при всякакъв род съпротива) ….
Един езотерик ще наблегне на осъзнатостта. Където има осъзнатост – хипнозата не вирее. Винаги да помниш какво и защо го правиш. Поради това и не се дава голяма гласност на учения, които са основани на осъзнатост и простота. Разбира се, важно е да се каже, че у всеки езотерик има навици , които биват използвани от егрегорите за влияние.
Има разбира се и вариант с отшелничество. Човек, който не е привързан към нищо няма как да бъде контролиран от егрегорите. За него няма лост за въздействие.
Защита с помощта на ритуали и други въздействия не може да бъде ефективна срещу системи, намиращи се в други нива на съществуване.


Тъй като вие четете тази статия неслучайно - сигурен съм, че вашата версия на защита е осъзнатостта. Не забравяй кой си. Вземайки решение, не забравяйте в чии интереси действате. Обърнете се към истинската си природа за съвет. С течение на времето, егрегорите вече няма да ви натискат, тъй като разходите спрямо вас ще бъдат по-големи от получената като резултат енергия. Това ще бъде подобие на свобода. Но да бъдеш извън структурите е чуждо на човешката природа. Твърде скучно. Така че просто изберете сами на кого и какво сте готови да платите.

събота, 13 юни 2015 г.

Да играеш ролята на Висшия Аз в някои компютърни игри

Някои видове компютърни игри могат да допринесат за вашия напредък поради включените в тях ментални стратегии – става дума за стратегическите игри, в които се играят роли и в които трябва да играеш няколко роли едновременно – както в Baldur’s Gate, например, където контролираш шест различни персонажа и решаваш какво да правят по време на тяхната инкарнация в тяхната игра – така ти играеш ролята на Висш Аз за тях. Например решаваш какъв пол, раса и класа да бъде главния герой. Той се среща с останалите шест героя в групата. След като се съберат в групата, ти имаш контрол над преживяванията на тези шест персонажа. Едновременно с това трябва да отчиташ и други фактори, свързани с умората на тялото, например.

Това е просто игра, но тя дава на Напредналите някакъв практически опит, макар и в много по-малък мащаб – с шест инкарнации, а не да речем – с 1500. Имайки предвид това, можете да извлечете полза от тази игра. Неспособността да контролирате тези шест героя ви дава представа какво не сте. Не говоря за някой, който просто не харесва компютърните игри, а за този, който ги харесва, но не може да контролира и шестте героя едновременно. 

С това не искам да кажа, че трябва да се отдадете на компютърните игри, защото електрониката, с която разполагаме днес е от извънземните на Земята и е част от сценария за Края на Играта. Всички едновременни инкарнации имат голям опит с електрониката, но това е друго нещо. 

Интересното в тази игра за мен беше, че в края можеш да си избереш да станеш Бог на баланса. Аз харесвам тази игра като умствено упражнение за някои от нещата, които предстоят.

Матрицата 5 - Вал Валериан

петък, 12 юни 2015 г.

Кажи "Стоп" на паразитите

Не ще кажа нещо наистина ново, ако заявя, че с нас - хората, се хранят различни неземни същества. Това са всички възможни класове демони - низки същности и нисковибрационни егрегори. Няма да ги слагам в числото на хората-вампири, защото зад всеки от тях стои силна паразитна същност - демон или цял тъмен егрегор, които получават повечето от откраднатата от вампира енергия. Тези същности се хранят нашата енергия като проникват в аурата (егрегорите го правят чрез канал за свръзка) и генерирайки нуждните им за засилването на влиянието си мисли, които хората, неразтъждествени с менталното си тяло приемат като свои собствени. Нисковибрационните егрегори ни изяждат в определени групи, колективи - това може да бъде изстискващата силите ни работа; присъствие на обществени места; филм, изпълнен с негативизъм (всеки може да продължи сам списъка).
В какво се състои драматичната ситуация с човешкото изяждане? Добре известен закон е "подобното привлича подобно". Защото тогава става ясно, че всички означени като "лоши" ядат, зареждат се и избухват на съответното им ниво на енергия, която е низка, мръсна, при което се изпълнява ролята на космически чистачи, разчиствайки хората от калта. Фактът, че хората предпочитат вместо чистите духовни вибрации тази енергийна шлака, като по този начин им дава повод да се хранят - проблемът е на самите хора.
"Е, как да престанем да бъдем храна?" - ще извика прочелото всичко по-горе съзнание. Не разбрахте? За това е добре дошла всяка духовна практика, която се прави редовно и с всеотдайност. Редовната практика и сериозното отношение към нея ще развие у човека дисциплина, той ще преоцени ценностите, ще следи за мислите и емоциите - ще се задвижи много вътрешна работа, което ще доведе до постепенно увеличаване на вибрацията на неговия вибрационен план и пречистване на фините тела. Отвори се за духа! За хранещите се с човека демони няма да е лесно, така че те няма да се предадат без сериозна проверка за силата на намерението му да отиде до края.
Ти просто трябва да правиш нещо, практика. Чистата енергия на духа е къде по-хубава и свежа от обикновените човешки потоци-пороци - това трябва да бъде добре осъзнато.

И радостта и хармонията ще дойдат!

четвъртък, 11 юни 2015 г.

Машината на серийното време

Британският конструктор на авиационна техника Уилям Дън уверено пътува в миналото и бъдещето. През 1927 г. той публикува книгата „Експерименти с времето“, определена като пълна измислица от Айнщайн. Но след като поразмисля, ученият поднася искрените си извинения на Дън, подкрепени с одобрително предисловие към второто, разширено издание. Не е лесно да се разбере какво е впечатлило известния физик. Въпреки това можем да се опитаме да адаптираме сложните постулати на Дън, отнасящи се за времето, пространството и мястото на човека в тях...

Не Дън след Айнщайн, а Айнщайн след Дън казва, че границите между миналото, настоящето и бъдещето са илюзия. Именно от собствените си пророчески сънища Дън черпи фактическото обосноваване на концепцията за серийното време, чиито крайъгълен камък става изводът, че човешкият мозък е отговорен за това, което се случва в дадения момент. И когато мозъкът е зациклен върху моментните събития, миналото и бъдещето нямат никакво значение.
Според съмишлениците си Дън доставя от миналите и бъдещите времена убедителни доказателства за това, че „пътуванията дотам и обратно“ не са плод на измислици и фантазии. Как успява в това прославеният конструктор, следва от фразата: „Установих оптималното разположение на стотици огледални панели, които първо наркотизират мозъка ми, след това съответно самия мен, като ме оттласкват от настоящето към други времена и пространства“.
Гари Прайс – основател и ръководител на лабораторията за парапсихологически изследвания на Лондонския университет, изявява желание също да „се повози“ на машината на времето. Дън се съгласява, след което Прайс коренно променя „концепцията за призраците“, като нарича привиденията „спътници в пътешествията във времето...“

Прайс получава сведения за предстоящи важни събития от духа на Дън, като се среща с него на т. нар. Мост на вечността, определен в класификацията на авиоконструктора като платформа на машината на времето. Но за момента, когато ще умре, той узнава по-рано – когато престава да бие сърцето на Дън. „Спях дълбоко и бях събуден от ослепителна светлина, която преминаваше дори през щорите на прозореца. Станах от леглото, разходих се из стаята, като осъзнах, че мога да отблъсна от себе си плътните светлинни потоци така, сякаш изтръсквам снега от дланите си“, спомня си Прайс.
В реалността на последвалото развитие на събитията, разбира се, можем и да не вярваме. Но Прайс твърди обратното. Защото е изхвърлен на моста на вечното време през отворения от порива на вятъра прозорец. За миг се рее сякаш в безтегловност над слабо осветените квартали и попада в подобие на сребриста мъгла. Там го очаква Дън – оптимистичен както винаги. Казва, че се оттегля в света на вечно живите, откъдето ще ръководи него и други приемници, като ги очакват поразяващи въображението изживявания при изучаване на времето и пространството.
„Малко ме разтревожи патосът в думите на учителя, който винаги се е отличавал със сух педантизъм на мисленето, неспособност за ласкателства и похвали дори при успехи в съвместните ни експерименти“, пише Прайс.
Духът казва, че земният живот е предостатъчен за продължаване на опитите с машината на времето и за да се довърши експериментът, който самият той не успява да доведе до успешен край на изоставеното летище Берчъм Нютон в Норфолк. И изпреварвайки евентуалните въпроси, духът, губещ сили и разпадащ се в пространството, едва чуто казва, че летището е идеално място за срещи с него.
Веднага след погребението на Уилям Дън Прайс незабавно се отправя към летището. В резултат през 1936 г. издателство The crankiness публикува книгата му „Машината на серийното време“, която убеждава жадуващите за чудеса мечтатели, че смъртта не съществува. Нейната алтернатива е машината на времето, която дава възможност „повторно да се усвои собственият живот, като  по желание се посещава миналото и бъдещето“.
Летището Бърчъм Нютон, построено през 1914 г., се използва по предназначение до ВСВ, когато от него излитат на бойни акции английските летци и техните съюзници – канадци и австралийци. През 1946 г. светлините на пистите тържествено са угасени завинаги. Офицерската столова и общежитието са превърнати в хотел. Празният производствено-технически комплекс е зает от Националната кралска студия за документални филми, чийто персонал веднага се сблъсква с всевъзможни странности – масови случаи на включване на светлините по пистите, които са демонтирани след закриването на летището, безшумни полети на самолети – модели от началото на века и 30-те години. Случват се и изненадващи срещи с хора в униформи на летци, както разказва репортерът на ВВС Мери Бамбри, която разследва случаите с летци, които не са се завърнали от мисия.
Мисис Бамбри дълго се рови в архивите на ВВС и се убеждава, че имената и фамилиите, с които при среща с нея се представят „мъгливите пилоти“, действително фигурират в списъците на личния състав на ескадрили и полкове, базирани на летището в периода на бойното му ползване. Нещо повече, Мери се познава лично с Прайс  и получава примамливото предложение да участва в експеримент със серийното време. Тя се съгласява с ентусиазъм, без да мисли, надявайки се да подготви серия материали за човека, който вярва, че е покорил времето и е „хванал Бога за брадата“.
Първото предаване, подготвено за Лондонското бюро на ВВС с помощта на модерния за онова време магнитофон, не оставя съмнение, че мисис Бамбри е уверена, че нищо не може да се опре на Гари Прайс. Но след малко повече от месец той умира от инфаркт. След което Бамбри изучава неговите „летищни дневници“ с описание на експериментите, извършени по неговите указания.
След това тя се отправя в самостоятелно плаване по „реката на времето“, като наяве се среща с Прайс и Дън и определя контактите с тях като „приемственост на поколенията на безсмъртните пътешественици във времето“.

Мери Бамбри се настанява в хотела на територията на бившето летище. В цикъла радиопредавания за ВВС тя акцентира върху това, че отправяйки се в миналото практически всеки ден, тя стартира на крилата на времето точно в 17 часа и завършва разходката си точно в 17.30 часа, след което усеща силно главоболие. Обикновено „пътуванията“ стават в присъствието на много свидетели, които заедно с нея 5-10 минути чуват типичните звуци на летището – рева на моторите на излитащите и кацащите самолети, понякога гласовете на персонала, обсъждащи специфични технически въпроси. И много, много рядко отчетливо и силно се „транслират“ откъси от радиообмена на летците, чиито самолети попадат в извънредни и трагични обстоятелства.
От всеки рейд в миналото мисис Бамбри, чието обширно наследство няма документални аналози, донася фотографски свидетелства за контактите – около 1500 метра 35-милиметрова експонирана черно-бяла лента.

Машината на времето, която умее да управлява мисис Бамбри, е сравнена с безкрайно оръдейно дуло, в което със скорост, превишаваща 2 пъти скоростта на светлината, тя пътува „безболезнено и удобно“. Точките на нейните спирки се определят от някаква външна воля. Чия е тя, Мери не знае, но „чувства, усеща точно, че и се „предписва“ да попада само във възлите на извънредни и с ужасни последствия обстоятелства“. Благодарение на това историците на авиацията получават възможност да узнаят истинските причини за необратимите последствия от произшествията в небето.
Интересна е например катастрофата на самолета „Епсън“, на чийто борд попада Бамбри малко преди гибелта на екипажа. Успява да използва фотокамерата и наблюдава как тримата летци – Пат Съливан, Дъсти Милър и Джери Арнолд, „без да осъзнават, че са загинали, продължават в призрачно състояние да висят над отломките на машината, която благодарение на мъжеството си все пак успяват да отклонят от сградите на селището, над което падат“.
„Без страх и упрек завършвам земния си път, защото зная, че милиарди и милиарди други земляни, родили се и починали на нашата планета, продължават да търсят истината в нетленното. Зная, че нашата задача е да познаваме и да съзидаваме. На всекиго е дадено да върви по този безкраен път“ – това казва през 1958 г. Мери Бамбри на колегата си от ВВС Леон Хайк. Разговорът се провежда късно през нощта в пустинята Сахара. На сутринта Хайк напуска палатката на Мери и чува зад гърба си изстрел...

Когато членовете на снимачната група пристигат, откриват, че жената е мъртва. Убиецът е стрелял през брезента с карабина, от упор. Престъпникът не е открит. Вечно обвитата в тайна мисис Бамбри, увенчана с титлата на единствения достоверен пътешественик във времето, отнася поредната си тайна във вечността...

По материали от Интернет